Джайлс обърна гръб на Карин и започна да се ръкува с неколцина европейски политици, с които Гриф Хаскинс за нищо на света не би седнал на пинта бира.
Направо не можеше да повярва. Някой наду свирка, за да привлече вниманието на чуждестранните делегати. После те бяха подбрани като непослушни ученици и поведени обратно към автобуса.
Когато трийсет и двамата пътници се настаниха на местата си и бяха преброени отново, автобусът, съпровождан от полицейски кортеж на мотоциклети с включени сирени, започна бавното си пътуване обратно към границата.
Канеше се да хване ръката на Карин, когато нечий глас зад него каза:
— Сър Джайлс Барингтън, нали?
Джайлс се обърна и видя лице, което познаваше, макар да не можеше да се сети за името.
— Кийт Брукс.
— А, да — каза Джайлс. — От „Телеграф“. Радвам се да ви видя, Кийт.
— Да приема ли, че като представител на лейбъристите още се надявате да се върнете в челните редици на политиката, сър Джайлс?
— Опитвам се да бъда в течение — каза Джайлс, който не искаше да се впуска в продължителен разговор с журналиста.
— Съжалявам, че не се кандидатирахте на частичните избори — каза Брукс. — Филдинг изглежда свестен, но ми липсват изявите ви от първия ред.
— Не си личеше особено, докато бях в Камарата.
— Политиката на вестника е такава, както много добре знаете, но имате почитатели в новинарския отдел, сред които и Бил Дийдс, защото можете да сте сигурен, че всички смятаме, че сегашните министри в сянка са доста безцветни.
— Модно е това да се казва за всяко ново поколение политици.
— Все пак ако решите да се завърнете, обадете ми се. — Кийт му подаде визитка. — Може и да останете изненадан от реакцията ни на подобна стъпка от ваша страна — добави той и се върна на мястото си.
— Изглежда свестен — отбеляза Карин.
— Никога не се доверявай на „Телеграф“ — каза Джайлс, докато прибираше визитката в портфейла си.
— Мислиш ли да се завърнеш в политиката?
— Няма да е толкова лесно.
— Заради мен ли? — попита Карин и хвана ръката му, докато автобусът спираше при бариерата на няколкостотин метра от свободата. Джайлс щеше да отговори, но вратата се отвори и вътре нахлу студен въздух.
Трима униформени отново се качиха. Джайлс с облекчение видя, че смяната е друга. Когато те започнаха бавно и методично да проверяват всеки паспорт и виза, Джайлс внезапно се сети. Бързо измъкна портфейла си, извади малката снимка на Карин и бързо ѝ я подаде. Тя изруга под нос, извади паспорта от чантата си и започна внимателно да маха сутрешната снимка с помощта на пиличка за нокти.
— Как можах да забравя? — прошепна тя, докато използваше тубичката с лепило да залепи снимката си.
— Вината е моя, не твоя — каза Джайлс, като надничаше по пътеката към бавно приближаващите граничари. — Да сме благодарни, че не са ни настанили отпред.
Граничарите бяха на няколко реда от тях, когато Карин приключи със снимката. Джайлс се обърна и видя, че цялата трепери. Стисна силно ръката ѝ. За щастие, на граничарите им трябваше повече време да проверяват имената, отколкото на влизане — въпреки хвалбите на Хонекер стената доказваше, че желаещите да се махнат от Източна Германия са повече, отколкото онезн, които искат да влязат в нея.
Когаго един млад офицер ги приближи, Джайлс равнодушие му подаде паспорта си. След като обърна няколко страници и провери визата му, граничарят му върна паспорта и сложи човка на името му. Не мина толкова зле, колкото се опасяваше.
Когато граничарят отвори паспорта на Карин, Джайлс забеляза, че снимката ѝ е леко накриво. Младият лейтенант подробно провери датата на раждане, най-близкия роднина — поне този път те бяха верни. Джайлс се замоли граничарят да не я попита къде живее в Англия. Но когато той започна да я разпитва, от тона му бързо стана ясно, че не вярва на отговорите ѝ. Джайлс не знаеше какво да направи. Всеки опит да се намеси щеше само да привлече още внимание към тях. Граничарят излая нещо и Карин бавно се надигна. Джайлс понечи да протестира, но в този миг Брукс скочи от мястото си и започна да снима младия офицер. Другите двама незабавно забързаха към колегата си. Единият изтръгна фотоапарата от ръцете на журналиста и извади филма, а другите двама безцеремонно извлякоха Брукс от автобуса.
— Направи го нарочно — каза Карин, която още трепереше. — Но защо?
— Защото се е сетил коя си.
— Какво ще стане с него? — разтревожено попита Карин.
— Ще прекара нощта на топло и ще го депортират в Англия. Ще му бъде забранено да се връща в Източна Германия. Не е кой знае какво наказание, но пък ще стане чудесна новина.