— Съгласна съм с вас, сър Едуард.
Дезмънд Мелър отново беше резервирал малка заседателна зала в невзрачен хотел, където никой не би ги познал.
— Лейди Вирджиния е вероятният фаворит в това надбягване по двойки — каза Мелър от мястото си начело на масата. — Изглежда, че Алекс Фишър е свършил поне едно свястно нещо.
— Фишър уцели най-подходящия момент — каза Ейдриън Слоун. — Но въпреки това ще трябва всичко да е на мястото си, ако искаме да придобием безпроблемно „Барингтън Шипинг“.
— Напълно съгласен — каза Мелър. — Поради което съставих изявление за пресата, което искам да пуснете веднага щом бъде произнесена присъдата.
— Но всичко това може да се промени, ако мисис Клифтън позволи писмото на Фишър да бъде прочетено в съда.
— Мога да ви уверя, че писмото никога няма да излезе на светло — каза Мелър.
— Знаете какво пише в него, нали? — попита Джим Нолс.
— Да кажем просто, че съм уверен, че мисис Клифтън няма да поиска журито да го види. Което само ще ги убеди, че нашата любима госпожа председател има нещо за криене. Тогава те със сигурност ще отсъдят в полза на лейди Вирджиния и така въпросът ще бъде приключен.
— Тъй като има вероятност да стигнат до решение утре по някое време — каза Нолс, — свиках спешна среща на борда в десет сутринта в понеделник. Дневният ред ще се състои само от две точки. Първата е приемане на оставката на мисис Клифтън, а втората — назначаването на Дезмънд за председател на борда на новата компания.
— А моето първо решение като председател е да назнача Джим за свой заместник. — Слоун се намръщи. — После ще поканя Ейдриън да влезе в борда, така че на всички в Сити и на акционерите да им стане напълно ясно, че „Барингтън“ е с ново ръководство.
— След като останалите членове на борда прочетат това — каза Нолс и размаха изявлението, сякаш е дневен ред на Парламента, няма да мине много време преди адмиралът и приятелчетата му да решат, че нямат друг избор освен да подадат оставки.
— Които ще приемем е неохота и натежало сърце — каза Мелър.
— Не съм сигурен, че Себастиан Клифтън ще се съгласи така лесно с плановете ни — каза Слоун. — Ако реши да остане в борда, придобиването може да се окаже не толкова безпроблемно, колкото си мислите, Дезмънд.
— Не мога да си представя, че Клифтън би поискал да бъде директор в „Мелър Шипинг“, след като майка му е била публично унизена от лейди Вирджиния не само в съда, но и във всеки национален вестник.
— Трябва да знаете какво пише в писмото — повтори Нолс.
Джайлс не се опита да разубеди сестра си, защото си даваше сметка, че е безсмислено.
Сред многото добри качества на Ема беше всеотдайната ѝ вярност към семейството, приятелите и към всяка кауза, която приемаше за своя. Но от другата страна на монетата имаше инат, който понякога позволяваше личните ѝ чувства да надделеят над здравия разум дори ако решението ѝ може да доведе до загуба на дело за клевета и оставката ѝ като председател на „Барингтън“. Джайлс го знаеше, защото и самият той можеше да бъде точно толкова твърдоглав. Явно беше някаква фамилна черта. Хари, от друга страна, бе много по-прагматичен. Той би разгледал възможностите и би обмислил алтернативите много преди да вземе решение. Джайлс обаче подозираше, че Хари се разкъсва между желанието да подкрепи жена си и верността към най-стария си приятел.
Когато тримата излязоха на Линкълнс Ин Фийлдс, тъкмо започваха да палят газовите лампи по улицата.
— Ще се видим у дома на вечеря — каза Джайлс. — Имам да свърша някои неща. И между другото, сестричке, благодаря.
Хари спря такси и двамата със сестра му се настаниха на задната седалка. Джайлс не помръдна, докато колата не зави на ъгъла. После закрачи енергично към Флийт Стрийт.
2
На следващата сутрин Себастиан стана рано и след като прочете „Файнаншъл Таймс“ и „Дейли Телеграф“, просто не виждаше как майка му би могла да се надява да спечели делото за клевета.
„Телеграф“ посочваше на читателите си, че ако съдържанието на писмото на майор Фишър остане в тайна, това не би било от полза за мисис Клифтън. „Файнаншъл Таймс“ се спираше върху проблемите, пред които ще се изправи „Барингтън Шипинг“, ако председателят ѝ изгуби делото и се наложи да се оттегли от поста си. Акциите на компанията вече бяха паднали с един шилинг, тъй като мнозина акционери явно бяха решили, че лейди Вирджиния ще излезе победител. Себ смяташе, че най-доброто, на което може да се надява майка му, е журито да не е в състояние да стигне до решение. Подобно на всички останали, той се чудеше какво има в писмото, което мистър Трелфорд така и не му бе позволил да прочете, и на коя от страните би помогнало то. Когато се беше обадил на майка си след като се върна от работа, тя не беше много разговорлива по темата. Себастиан не си направи труда да попита баща си.