— Аз съм далечна племенница на кралицата майка, с която съм се срещала само на официални събития, макар да е вярно, че баща ми играе от време на време бридж с нея, когато тя отсяда в замъка Гламис.
— И му казах също, че миналата седмица си пила чай с кралицата.
— В Бъкингамския дворец или в Уиндзор? — включи се в играта Вирджиния.
— В Балморъл. Много по-специално място — каза Бофи, докато вземаше нова чаша шампанско от минаващ сервитьор.
Вирджиния се престори, че не забелязва почетния гост, който бе заобиколен от почитатели, и се запита дали те щяха да попиват всяка негова дума, ако не беше двайсет и осмият най-богат човек в Америка.
Сайръс едва ли беше висок повече от метър и шейсет и два или три, но пък нямаше външността на Гара Купър, с която да компенсира ръста си. Беше със сако на бели и червени карета, сини джинси, светлосиня копринена риза и тънка кожена вратовръзка. Високите токове на обувките му го правеха висок почти колкото Вирджиния. Идеше ѝ да се изкиска, но някак си успя да се сдържи.
— Сайръс, мога ли да ти представя скъпата ми приятелка лейди Вирджиния Фенуик?
— Приятно ми е да се запознаем, милейди — каза Сайръс.
— Моля, наричайте ме Вирджиния. Всичките ми приятели ме наричат така.
— Благодаря, Джини. Вие можете да ме наричате Сайръс, всички ме наричат така.
Вирджиния подмина думите му. Бофи плесна с ръце и след като привлече вниманието на всички, каза:
— Сигурен съм, че всички сме готови за обяд.
— Аз определено съм — каза Сайръс и седна пръв. Вирджиния беше едновременно ужасена и доволна, че се озова от дясната страна на почетния гост.
— Колко дълго смятате да прекарате в Англия? — попита тя.
— Само няколко седмици. Дойдох за така наречения сезон, така че ще ходя в Уимбълдън, Хенли и най-вече в Роял Аскот. Нали разбирате, имам една кобилка, която ще участва в надбягванията на крал Джордж VI и кралица Елизабет.
— Нобъл Конкуест.
— Е, проклет да съм — каза Сайръс. — Впечатляващо, Джини.
— Едва ли. Никога не пропускам надбягване в Аскот и за коня ви вече се говори.
— Бих ви поканил като моя гостенка, но предполагам, че ще сте в кралската ложа — каза Сайръс.
— Не всеки ден — отвърна Вирджиния.
— Попитах дали можете да седнете до мен — сподели Сайръс, докато пред него поставяха чиния пушена сьомга, — защото имам проблем и мисля, че вие сте подходящият човек, който може да го реши.
— Определено ще направя всичко по силите си.
— Не знам как да се облека, Джини. — Вирджиния го изгледа изненадано и той добави: — А разбрах, че трябва да носиш специално облекло, преди да те допуснат в кралското обкръжение.
— Цилиндър и фрак — каза Вирджиния. — И ако изкарате късмет да сте победител, нейно величество ще ви връчи купата.
— Това би било най-голямата чест през целия ми живот. Мога ли да се обръщам към нея с Лиз?
— Категорично не — твърдо отсече Вирджиния. — Дори членовете на семейството ѝ се обръщат към нея с „ваше величество“.
— Ще трябва ли да се поклоня?
— Всяко нещо по реда си — каза Вирджиния, която вече се заемаше със задачата си. — Ще трябва да посетите „Джийвс и Хоукс“ на Савил Роу, където да ви пременят.
— Да ме пременят?
— Да се погрижат да бъдете облечен подходящо.
До Сайръс се появи сервитьор и напълни чашата му с уиски, а друг предложи на Вирджиния шампанско.
— Жалко, че нямат любимата ми марка — каза Сайръс, след като пресуши чашата си.
— Любимата ви марка?
— „Мейкърс Марк“. В целия град не успях да намеря хотел или ресторант, който да я зарежда — каза той. Сервитьорът се наведе да запали пурата му. Сайръс дръпна няколко пъти и пусна облак дим, след което каза: — Надявам се, че нямате нищо против, Джини.
— Ни най-малко — каза Вирджиния, докато друг сервитьор вземаше празните чинии. — Със съпругата си ли дойдохте? — добави тя, хвърляйки въдицата.
— Не съм женен, Джини.
Вирджиния се усмихна.
— Но смятам да се обвържа веднага щом се върна в Луизиана.
Вирджиния се намръщи.
— Познавам Ели Мей още от гимназията, по дяволите! Първия път много се тутках и Уейн Холидей ме изпревари и се ожени за нея. Разведоха се миналата година, така че ще ѝ позволя да се пробва втори път. — Сайръс извади портфейла си и показа снимка на Ели Мей, която определено не би станала победителка в конкурс за красота, но пък може би имаше други, по-осезаеми качества.
— Красавица — каза Вирджиния.
— И аз така мисля.
Вирджиния трябваше да преосмисли стратегията си.