— Има и още нещо, което трябва да направя, докато съм в Лондон, Джини — да избера годежен пръстен. Разбирате ли, не бих рискувал да купя пръстен в Батън Руж, защото ако го направя, след половин час ще научи цялата страна и няма да бъде особена изненада за Ели Мей. Но нямам представа откъде да започна — добави той, докато на масата пред него поставяха пържола, голяма почти колкото чинията му.
Вирджиния отпи глътка шампанско, докато обмисляше новата информация.
Сайръс взе ножа и вилицата и изгледа кръвнишки пържолата, преди да се нахвърли върху нея.
— Трябва да е малко по-специален пръстен, Джини, защото родът на Ели Мей е дошъл в Америка с „Мейфлауър“. Тя може да проследи предшествениците си девет поколения назад. Нещо като вас, предполагам.
— Първият писмено засвидетелстван Фенуик е фермер от Пъртшър през 1243 година, но признавам, че не сме в състояние да проследим със сигурност рода преди това — каза Вирджиния.
Сайръс се разсмя.
— Тук ме спипахте. Аз знам кой е дядо ми, защото той е основал компанията, но преди него нещата стават малко мъгляви.
— Всяка велика династия все трябва да започне отнякъде — каза Вирджиния, докосвайки ръката му.
— Много мило от ваша страна — отвърна Сайръс. — И като си помисля, че се притеснявах, че ще седя до член на кралското семейство. — Остави ножа и вилицата, но само за да вземе пурата си и да удари още един гълток уиски.
Когато Бофи зададе някакъв въпрос на Сайръс, Вирджиния се обърна към човека от дясната ѝ страна с надеждата да научи нещо повече за Сайръс Д. Грант III. Мистър Ленъкс се оказа дресьор на Сайръс. На Вирджиния ѝ бяха нужни няколко секунди да осъзнае, че дресира конете на Сайръс, а не самия него, което може би обясняваше защо шефът му едва ли ще е във форма за сутрешен галоп. Зае се да изкопчва информация от Ленъкс и бързо научи, че истинската любов в живота на Сайръс са породистите коне. След смъртта на дядото баща му Сайръс Д. Грант II продължил да развива фамилната компания, а след неговата смърт Сайръс Д. Грант III получил оферта, която му позволила да се откаже от консервния бизнес и да съсредоточи вниманието си върху фермата за коне. Вече бил спечелил дербито на Кентъки и сега бил хвърлил око на надбягванията на крал Джордж VI и кралица Елизабет.
След като се сдоби с цялата ѝ нужна информация Вирджиния насочи вниманието си обратно към Сайръс, който може и да не ценеше особено шотландското уиски, но въпреки това май нямаше нищо против да пийва по глътка между всеки две хапки пържола. В главата на Вирджиния започна да се оформя идея.
— Сайръс, ако нямате някакъв конкретен ангажимент следобед, какво ще кажете да ви заведа на Бонд Стрийт и да видим дали няма да намерим нещо по-специално за Ели Мей?
— Страхотна идея. Сигурна ли сте, че можете да отделите време?
— Просто ще пренаредя графика си, Сайръс.
— Ех, Джини, а като си помисля само, че нашите у дома все повтарят, че англичаните били педантични и студени. Ще има да им разправям, когато се върна в Батън Руж.
— Надявам се.
Когато Сайръс най-сетне се обърна наляво да говори отново с Бофи, Вирджиния се измъкна от мястото си и отиде при оберкелнера.
— Бъдете така добър да пратите някой сервитьор до „Фортнъм“ да вземе две бутилки „Мейкърс Марк“. Сложете ги в торба и ми ги предайте на излизане.
— Разбира се, милейди.
— И ги включете в сметката.
— Както кажете, милейди.
Тя подаде на оберкелнера банкнота от един паунд, като болезнено си даваше сметка, че той сигурно е по-състоятелен от нея.
— Благодаря, милейди.
Вирджиния се върна на мястото си и бързо насочи Сайръс към любимата му тема — Сайръс. Остави го да говори за себе си през следващите двайсет минути, като го прекъсваше само от време на време с внимателно подготвени въпроси.
Докато пиеха кафето, Вирджиния се наведе към Бофи.
— Следобед ще водя Сайръс на пазар.
— Откъде започвате? — попита той.
— „Аспрей“, „Картие“ и може би "Челини“.
— „Челини“? — каза Бофи. — Те не са ли малко новаци?
— Несъмнено си прав, Бофи, но чух, че сега притежават най-изтънчената колекция от камъни.
— Тогава да започнем от тях — каза Сайръс и се надигна от масата, сякаш без да си дава сметка, че на някои от гостите още не им е сервирано кафе. Докато му помагаха да си облече шлифера, оберкелнерът ловко предаде на Вирджиния торба на „Фортнъм". След като целуна Бофи по бузите, Вирджиния хвана Сайръс под ръка и го поведе към Бонд Стрийт.
Хвърлиха поглед на витрините на „Картие“ и „Аспрей“, но не влязоха вътре, тъй като Сайръс изглеждаше настроен за „Челини“. Когато пристигнаха пред дебелата стъклена врата с гравирано златно "Ч", Вирджиния позвъни и секунда по-късно се появи мъж с фрак и панталони на райе. Щом видя Вирджиния, незабавно отключи и се дръпна, за да ѝ направи път.