— Нима?
— Да, и сега трябва да позволим на света да сподели щастието ни. — Ченето на Сайръс оставаше все така увиснало. — Ето какво ще направя, скъпи — продължи Вирджиния, докато ставаше от леглото и дърпаше завесите, така че слънчевата светлина да изпълни стаята. Зяпнал, Сайръс се взираше в голото ѝ тяло. — Първата ми работа ще е да ида до вкъщи да се преоблека. В края на краищата, макар вече да съм ти годеница, не искаме някой да ме види в същите дрехи, които носех снощи, нали така, мой малък дундьо? — Тя се изкиска, наведе се и го целуна по устата.
После вдигна телефона от своята страна на леглото и каза:
— Закуска за един. Чай, препечени филийки и оксфордски мармалад, а може би и „Върджин Мери". Годеникът ми има ужасен махмурлук. Благодаря, да, колкото се може по-скоро. — Остави слушалката. — Ще се върна към десет, дундьо — обеща му тя, — след което можем да идем на пазар. Мисля да започнем с „Мос Брос“. Трябва ти цилиндър и фрак за Аскот и може би сиво копринено шалче, ако искаш да те виждат редовно в кралската ложа. А после може да ми правиш компания, докато огледам пролетната колекция на „Хартнел“. Ще трябва да намеря нещо подобаващо за победителя в надбягването на крал Джордж VI и кралица Елизабет — добави тя, докато нахлузваше полата и закопчаваше блузата си.
На вратата се почука. Вирджиния излезе от спалнята и отвори вратата, за да може сервитьорът да вкара количката.
— Годеникът ми още е в леглото. Влизайте. Закуската ти пристигна, скъпи — обяви Вирджиния, влизайки след сервитьора в спалнята. — И задължително изпий „Върджин Мери“, защото ни чака натоварен ден — добави тя, докато поставяха подноса в скута му. После отново се наведе и го целуна. Сайръс седеше в леглото и я гледаше неразбиращо. — Трябва да помисля и как точно да обявим годежа ни в Кръглия двор. Нещо просто, но достойно, което да покаже на света колко е важно събирането на двете ни фамилии. Разбира се, всички ще очакват тържествена сватба в „Сейнт Маргарет“ в Уестминстър, макар че аз бих предпочела нещо по-скромно, може би в Батън Руж. — Сервитьорът извади сметката. — Аз ще подпиша — каза Вирджиния и преди да го изведе, добави двайсет процента бакшиш, за да е сигурна, че младежът няма да забрави на какво е станал свидетел. След това лепна една последна целувка на Сайръс и каза: — Ще се видим след два часа, дундьо.
Измъкна се от стаята преди той да успее да отговори.
Бързо и целеустремено тръгна по дългия коридор и взе асансьора до партера. Никой не ѝ обърна внимание, докато минаваше покрай рецепцията. Всички бяxa свикнали да виждат дами да се измъкват рано сутрин от хотела; някои от тях бяха платени, други не — а Вирджиния определено възнамеряваше да бъде изцяло възнаградена. Облечен в ливрея портиер ѝ отвори вратата и я попита дали ѝ трябва такси.
— Да, ако обичате.
Портиерът вдигна ръка, изсвири пронизително и след секунда едно такси се материализира пред нея.
Вирджиния направи точно това, което бе казала на Сайръс. Прибра се у дома, дълго кисна в топлата вана, след което си изми косата и си смени бельото. После избра подходящ костюм за завръщането в „Риц“.
Докато закусваше, прегледа сутрешните вестници: в края на краищата магазинът, който възнамеряваше да посети, отваряше чак в десет. Излезе от апартамента си в Кадоган Гардънс малко след девет и четирийсет и взе такси, този път до Бонд Стрийт, която изглеждаше като пустиня по това време. Слезе пред "Челини“ няколко минути след десет.
Натисна звънеца, извади кърпичката си и със задоволство видя, че същият асистент пристъпва да отвори вратата. Тя сведе глава и избърса несъществуваща сълза.
— Всичко наред ли е, мадам? — съчувствено попита асистентът.
— Боя се, че не — с треперещ глас отвърна тя. — Любимият ми размисли и ме помоли да върна това — каза и свали годежния пръстен от пръста си.
— Много съжалявам, милейди.
— Едва ли повече от мен — каза тя, докато оставяше пръстена на тезгяха. — Попита ме дали можете да върнете чека му.
— Невъзможно, мадам, внесохме го веднага в банката и тъй като взехте пръстена със себе си, поискахме осребряване още същия ден.
— В такъв случай ще ми трябва чек за пълната сума като компенсация. В края на краищата видяхте как ми дава пръстена и се разбрах с адвокатите му да не повдигам повече този въпрос. Винаги става много неприятно, когато се намеси и пресата, не мислите ли? — Асистентът я погледна с безпокойство. — Никой не иска това да се разгласи, нали? И разбира се, възможно е любимият ми да размисли и да се върнем. Така че ще ви помоля да запазите пръстена за няколко дни.