Асистентът се поколеба.
— На чие име да напиша чека, милейди?
— Лейди Вирджиния Фенуик — каза тя и го дари с топла усмивка.
Асистентът изчезна в задната стаичка и остана там сякаш цяла вечност. Накрая се върна и ѝ връчи чек за 14 000 паунда. Докато Вирджиния прибираше чека в чантата си, той излезе иззад тезгяха и отвори вратата.
— Приятен ден, милейди. Надявам се да ви видим отново.
— Да се надяваме — отвърна Вирджиния, докато излизаше навън. Спря такси и каза на шофьора да я откара до „Коутс" в Странд. И този път обмисли внимателно думите за… както му беше там името.
Щом спряха пред банката, каза на шофьор да я изчака, тъй като щяла да се бави само няколко минути Слезе, влезе в „Коутс" и тръгна право към кабинета на директора. Влезе и го завари да диктува писмо на секретарката си.
— Можете да ни оставите, мисис Пауъл — каза мистър Феърбръдър. Канеше се да каже на Вирджиния, че не е склонен да я вижда отново без предварителна уговорена среша, когато тя остави чека на бюрото му. Банкерът се вторачи невярващо в сумата.
— Погрижете се незабавно да изчистите всичките ми неуредени сметки — каза тя. — И бъдете така добър да не ме безпокоите в бъдеще.
Преди той да успее да отговори, Вирджиния излезе от кабинета и затвори вратата.
— „Риц" — каза тя на шофьора. Таксито направи обратен завой и продължи към Пикадили. След десет минути спряха пред хотела. Вирджиния плати с последния си паунд, изкачи стъпалата и отиде на рецепцията.
— Добро утро, мадам, с какво мога да ви помогна?
— Моля, обадете се на мистър Сайръс Д. Грант в Нелсъновия апартамент и му предайте, че лейди Вирджиния Фенуик го очаква на peцепцията.
Служителят я погледна озадачено.
— Но мистър Грант освободи апартамента преди повече от час, милейди. Аз лично поръчах лимузина да го откара до „Хийтроу“.
Себастиан Клифтън
1971
15
— Майка ти ми каза, че никога няма да те накарам да вземеш почивен ден — каза Джайлс, когато племенникът му седна до него на предната седалка.
— Особено за да гледам игра на крикет — презрително отвърна Себастиан, докато затваряше вратата.
— Това не е просто игра на крикет — каза Джайлс, а откриване на тестовия мач в Лордс срещу Индия, един от най-старите ни съперници.
— И въпреки това беше трудно да го обясня на директора, който е шотландец, и на собственика на банката, който е турчин и отказва да повярва, че някакво спортно съревнование може да се проточи пет дни и да завърши без резултат.
— Равният резултат също е резултат.
— Опитай се да го обясниш на Хаким Бишара. Но като му казах, че ще бъда твой гост, той ме посъветва да приема поканата.
— Защо? — попита Джайлс.
— Хаким и Рос Бюканан са ти големи почитатели и Рос ме помоли да разбера дали има някакъв шанс да помислиш да станеш директор във „Фартингс“.
— Защо му е да предлага подобно нещо? Та аз разбирам толкова от банково дело, колкото той от крикет.
— Не мисля, че уменията ти в крикета са причина да те искат в борда. Но ти определено имаш някои умения, които биха могли да са от полза за банката.
— Например? — попита Джайлс, докато излизаха от Хайд Парк Корнър и продължаваха по Парк Лейн.
— Беше външен министър при миналото правителство и със сигурност си бил член на кабинета в сянка Само си помисли какви политически контакти си изградил през годините. И ако ще влизаме в Европейската икономическа общност, ще можеш да отвориш врати, които ще останат затворени за съперниците ни.
— Поласкан съм — каза Джайлс, — но ако трябва да съм честен, аз съм политик по душа и ако спечелим следващите избори, в което не се съмнявам, се надявам отново да стана министър и като такъв ще трябва да се откажа от всякакво членство в бордове.
— Но това може и да не стане в близките три или четири години — каза Себ. — През това време бихме могли да се възползваме от твоите познания, контакти и експертиза, за да разширим интересите си в Европа.
— Какви ще бъдат отговорностите ми?
— Ще трябва да присъстваш на заседанията на борда всяко тримесечие и да си на разположение, ако Хаким или Рос се нуждаят от съвета ти. Не е чак толкова обременително, така че се надявам поне да си помислиш.
— Политик лейбърист в борда на банка.
— Може дори да е предимство — каза Себ. — Така ще покажеш, че не всички лейбъристи мразят бизнеса.
— Първото, което ще трябва да направя, е да разбера как ще реагират колегите ми от кабинета в сянка.