— Как е в Камарата на лордовете? — попита Себ, докато заобикаляха Марбъл Арч.
— Не е като Камарата на общините.
— Какво означава това?
— Истинската власт винаги ще си остане в Долната камара. Те определят сметките, а ние само ги преглеждаме, което е правилно, щом не сме на избираеми позиции. Честно казано, сгреших, че не се кандидатирах на частичните избори. Но не се оплаквам. Сега прекарвам повече време с Карин, така че в известен смисъл получих най-доброто и от двете. А при теб, Себ?
— Най-лошото и от двете. Жената, която обичам, живее от неправилната страна на Атлантика и докато съпругът ѝ е жив, няма какво толкова да направя по въпроса.
— Каза ли на родителите си за Джесика?
— Не точно, но имам чувството, че татко вече знае. Преди няколко седмици дойде в работата ми да ме заведе на обяд и видя на стената картина, озаглавена "Мама“ и подписана "Джесика“.
— И е събрал две и две?
— Едва ли му е било трудно. "Мама“ не би могла да е друга освен Саманта.
— То това е чудесно от една страна.
— И ужасно от друга, защото Сам никога не би помислила да напусне съпруга си, докато той лежи в кома в болница.
— Може би е време да действаш.
— Леля Грейс все ми казва същото, но не е чак толкова лесно.
— След два провалени брака едва ли мога да твърдя, че съм образец — каза Джайлс. — Но третия път изкарах късмет, така че трябва да има надежда и за теб.
— И цялото семейство е възхитено как се развиха нещата. Особено мама, тя много харесва Карин.
— А баща ти? — попита Джайлс, докато завиваше по Сейнт Джонс Уд Роуд.
— Той е предпазлив по природа, така че може да му е нужно малко повече време. Но само защото ти желае най-доброто.
— Не мога да го виня. В края на краищата той и майка ти са женени вече повече от двайсет и пет години и все още се обожават един друг.
— Разкажи ми повече за днешната игра — каза Себ, на когото явно му се искаше да сменят темата.
— За индийците крикетът не е игра, а религия.
— И сме гости на президента на МКК ли?
— Да, двамата с Фреди Браун играехме за Марълбън Крикет Клуб, а после той стана капитан на националния отбор — каза Джайлс, докато паркираше на жълтата линия до игрището. — Ще откриеш обаче, че крикетът е голям изравнител. В президентската ложа със сигурност ще има интересни гости, които имат нещо общо помежду си — страст към играта.
— Значи няма да се вписвам в картинката — каза Себ.
— Кабинетът.
— Обажда се Хари Клифтън. Мога ли да говоря със секретаря на кабинета?
— Момент, сър. Ще проверя дали е свободен.
— Мистър Клифтън — каза друг глас няколко секунди по-късно. — Каква приятна изненада. Завчера тъкмо питах шурея ви дали има някакъв напредък в кампанията за освобождаването на Анатолий Бабаков.
— За съжаление, не, сър Алън, но не това е причината да ви се обаждам. Трябва спешно да се видя с вас по един личен въпрос. Нямаше да ви безпокоя, ако не го смятах за важно.
— Щом казвате, че е важно, мистър Клифтън, ще се видим когато ви е удобно. Между другото, рядко казвам това дори на министри от кабинета.
— Днес съм в Лондон при издателите си, така че ако можете да ми отделите петнайсет минути следобед…
— Момент да проверя графика си. А, виждам, че премиерът ще гледа мача по крикет в Лордс, където ще има неофициална среща с Индира Ганди, така че не очаквам да се върне на Даунинг Стрийт 10 преди шест. Четири и петнайсет устройва ли ви?
— Добро утро, Фреди. Много мило, че ни покани.
— За мен е удоволствие, Джайлс. Радвам се, че поне този път сме на една и съща страна.
Джайлс се разсмя.
— Това е племенникът ми Себастиан Клифтън работи в Сити.
— Добро утро, мистър Браун — каза Себастиан, ръкува се с президента на МКК и погледна към великолепното игрище, което бързо се пълнеше с хора, очакващи откриващите удари.
— Англия спечели мятането и избрах багер — каза президентът.
— Добро мятане за победа — каза Джайлс.
— За първи път ли идвате в дома на крикета, Себастиан?
— Не, сър, като ученик гледах как вуйчо ми направи стотица за Оксфорд на това игрище.
— Малцина могат да постигнат това — каза президентът, докато двама други негови гости влизаха в ложата и се присъединяваха към тях.
Себастиан се усмихна, макар вече да не гледаше към бившия капитан на Англия.
— А това — каза президентът — е старият ми приятел Сукхи Гуман, доста приличен подавач навремето, и дъщеря му Надира.
— Добро утро, мистър Гуман — каза Джайлс.