— Харесва ли ви крикетът, Надира? — попита Себ младата жена, като се стараеше да не я зяпа.
— Доста глупав въпрос към една индийка, мистър Клифтън — каза Надира. — Ако не се интересуваме от крикет, не би имало за какво да говорим с мъжете си. А вие?
— Вуйчо Джайлс е играл в МКК, но когато подавачите видят мен с бухалката, не очакват да се изпотят здравата.
Тя се усмихна.
— Чух вуйчо ви да казва, че работите в Сити.
— Да, във „Фартингс“. А вие на ваканция ли сте тук?
— Не — отвърна Надира. — Аз също работя в Сити.
Себастиан се смути, после попита:
— С какво се занимавате?
— Старши аналитик съм в „Хамброс“.
На Себ му се прииска да можеше да върне лентата.
— Колко интересно — успя да измънка и беше спасен от удара на камбаната.
Двамата погледнаха надолу към двамата мъже с дълги бели палта, слизащи по стъпалата на павилиона — знак за тълпата, че битката ще започне всеки момент.
— Мистър Клифтън, много се радвам да се видим отново — каза секретарят на кабинета, докато си стискаха ръцете.
— Какъв е междинният резултат? — попита Хари.
— Англия е със седемдесет и една точки. Някакъв си Беди ни размазва.
— Надявам се този път да ни бият — призна Хари.
— Това си е чиста проба държавна измяна — отвърна сър Алън, — но ще се престоря, че не съм чул. Между другото, поздравления за световния успех на книгата на Анатолий Бабаков.
— Вие изиграхте основна роля тя да стане възможна, сър Алън.
— Съвсем малка роля. В края на краищата от секретарите на кабинета не се очаква да се появяват на сцената, а да подсказват на другите иззад кулисите. Желаете ли чай или кафе?
— Не, благодаря — каза Хари. — Не искам да ви отнемам повече време от необходимото и затова ще започна направо. — Сър Алън се облегна в стола си. — Преди няколко години ме помолихте да посетя Москва от името на правителството на Нейно величество и да изпълня тайна мисия.
— С което се справихте отлично.
— Вероятно си спомняте, че от мен се искаше да запаметя имената на руски агенти, действащи в страната ни, и да ви ги предам.
— И това се оказа изключително полезно.
— В списъка фигурираше агент на име Пенгели. — Лицето на секретаря на кабинета стана безизразно като на китайски мандарин. — Надявах се да е просто съвпадение. — Стената от мълчание сякаш стана по-плътна. — Ама че глупаво от моя страна — рече Хари, — разбира се, че вече сте се сетили.
— Благодарение на вас — каза сър Алън.
— Шуреят ми уведомен ли е? — И този въпрос остана без отговор. — Това честно ли е, сър Алън?
— Вероятно не, но шпионажът е мръсна работа, мистър Клифтън. В него не разменяш визитки с врага.
— Но Джайлс е много влюбен в дъщерята на Пенгели и знам, че иска да се ожени за нея.
— Тя не е дъщеря на Пенгели — каза сър Алън. Сега беше ред на Хари да изгуби дар слово. — А много добре обучен агент на Щази. Цялата операция беше нагласена от самото начало и я следим внимателно.
— Но Джайлс рано или късно ще научи и тогава ще се отприщи същински ад.
— Може и да сте прав, но дотогава колегите ми трябва да се съобразяват с по-голямата картина.
— Както направихте със сина ми Себастиан преди няколко години.
— Ще съжалявам за онова свое решение до края на живота си, мистър Клифтън.
— Подозирам, че ще съжалявате и за това, сър Алън.
— Не мисля. Ако кажа на лорд Барингтън истината за Карин Брант, животът на много наши агенти ще бъде изложен на опасност.
— А какво пречи аз да му кажа?
— Законът за държавната тайна.
— Абсолютно ли сте сигурен, че не бих го направил зад гърба ви?
— Да, мистър Клифтън, защото ако знам нещо за вас, то е, че никога не бихте предали страната си.
— Вие сте негодник — каза Хари.
— Това е част от длъжностната ми характеристика — отвърна сър Алън.
Хари често посещаваше майка си в къщичката ѝ в Имението през следобедните почивки от четири до шест, когато двамата сядаха на „висш чай“, както се изразяваше Мейзи — сандвичи със сирене и домати, горещи кифлички, еклери и „Ърл Грей“.
Разговаряха за всичко: от семейството — което беше най-интересната тема и за двамата — до политиката. Мейзи не се интересуваше особено от Джим Калахан и Тед Хийт и само веднъж, веднага след войната, беше гласувала за друг освен за либералите.
— Изгубен глас, както неведнъж ти е напомнял Джайлс.
— Изгубен глас е когато не гласуваш, както неведнъж съм му отговаряла.
Хари нямаше как да не забележи, че след смъртта на съпруга ѝ майка му беше забавила темпото. Вече не разхождаше всяка вечер кучето и напоследък дори престана да чете сутрешните вестници, макар да не искаше да признае, че зрението ѝ се влошава.