— Трябва да се връщам за сесията от шест до осем — каза Хари.
Докато ставаше от мястото си до камината, майка му извади запечатан плик и каза спокойно:
— Да не се отваря, докато не ме положат в гроба.
— Дотогава има още много години, майко — отвърна той, докато се навеждаше да я целуне по челото, макар и сам да не вярваше на думите си.
— Е, радваш ли се, че си взе почивен ден? — обърна се Джайлс към Себастиан, докато вървяха обратно към изхода след края на играта.
— Определено — отвърна Себ. — Благодаря ти.
— Какво великолепно партньорство между Нот и Илингуърт. Направо спасиха Англия днес.
— Така е.
— Отвори ли ти се възможност да разговаряш с Мик Джагър?
— Не, не разговарях с него.
— Ами с Дон Брадман?
__ Стиснах ръката му.
— Питър О’Тул?
— Не му разбрах нито една дума.
— Пол Гети?
— Разменихме визитки.
— Ами с премиера?
— Изобщо не разбрах, че е присъствал.
— От тази размяна на кратки реплики, Себастиан, да разбирам ли, че си разсеян от една млада дама?
— Да.
— И се надяваш да я видиш отново?
— Може би.
— Слушаш ли ме изобщо?
— Не.
Тримата се срещаха веднъж седмично, уж да обсъждат въпроси около „Мелър Травъл“, в чийто борд участваха. Но тъй като не винаги искаха другите директори да научават какво са намислили, срещата нито беше официални, нито се водеше протокол.
Нечестивата троица, както ги наричаше Себастиан, се състоеше от Дезмънд Мелър, Ейдриън Слоун и Джим Нолс. Тримата имаха само едно общо помежду си — омраза към всеки, носещ фамилията Клифтън или Барингтън.
След като Мелър беше принуден да напусне борда на „Барингтън“, Слоун бе освободен като председател на борда на „Фартингс“, а Нолс напусна корабната компания без никакви „съжаления“ в протокола, тримата се обединиха от обща цел — да поемат контрол върху „Фартингс“ и после върху „Барингтън Шипинг“, независимо дали с честни или безчестни средства.
— Мога да потвърдя — каза Мелър, докато седяха тихо в ъгъла на един от малкото лондонски клубове, които ги допускаха като членове, — че лейди Вирджиния с неохота ми продаде своите седем и половина процента дялово участие в „Барингтън Шипинг“, което позволява един от нас да заеме място в борда.
— Добра новина — каза Нолс. — С радост бих приел поста.
— Не е нужно да прибързваме — каза Мелър. — Мисля да оставя другите директори да обмислят възможните последици от избора ми, така че всеки път, когато вратата на залата се отвори, мисис Клифтън да се чуди кой от нас ще се появи.
— Аз също не бих отказал мястото — обади се Слоун.
— Не затаявайте дъх — каза Мелър, — защото никой от вас не знае, че вече имам представител в борда. Един от най-дългогодишните директори на „Барингтън“ — продължи той — изпитва известни финансови затруднения и неотдавна ме помоли за доста значителен заем, който имам чувството, че няма да е в състояние да изплати. Отсега нататък не само че ще получавам протокола от всяко заседание на борда, но и ще научавам всяка вътрешна информация, която мисис Клифтън не иска да бъде записвана. Е, вече знаете с какво се занимавах през изминалия месец. С какво ще се похвалите вие?
— С доста — каза Нолс. — Неотдавна чух, че Сол Кауфман се е оттеглил като председател на „Кауфман“, след като всички в банката, дори портиерът, са разбрали, че е болен от Алцхаймер. Синът му Виктор, който не може да организира и състезание по надпикаване в бирария, временно зае мястото му, докато намерят нов председател.
— Може би това е най-добрият ни шанс да действаме? — предположи Мелър.
— Де да беше така лесно — отвърна Нолс. — За съжаление младият Кауфман започна преговори за сливане с „Фартингс“. Двамата със Себастиан Клифтън са били съученици и дори са живели в една стая, така че Клифтън е в бързата пътека.
— Тогава да се погрижим да се препъне на излизане oт последния завой — каза Слоун.
— Дочух и друга полезна информация — продължи Нолс. — Изглежда, че Рос Бюканан възнамерява да се оттегли като председател на борда на „Фартингс“ някъде около Нова година и Хаким Бишара ще заеме мястото му, а Клифтън ще стане главен изпълнителен директор на новосформираната „Фартингс Кауфман“.
— Националната банка ще допусне ли подобно сладко уреждане?
— Ще си затворят очите, особено след като Бишара стана любимец в Сити. По някакъв начин направи така, че да стане част от върхушката.