— Себастиан. — Той вдигна глава. — Моля те, върви си у дома.
Той стана и тя разбра, че трябва да затвори веднага. Себ тръгна бавно през улицата към нея, като очакваше вратата отново да се затръшне в лицето му. Но тя не я затвори, така че Себ пристъпи напред и я прегърна.
— Не искам да продължа да живея, ако не мога да бъда с теб — каза той.
— И аз изпитвам същото. Но трябва да разбереш, че е безнадеждно.
— Ще се видя с баща ти веднага щом се върне от Индия. Не мога да повярвам, че няма да разбере.
— Това няма да промени нищо.
— В такъв случай трябва да направим нещо преди да се е върнал.
— Първото, което трябва да направим, е да те освободим от този костюм. Вир-вода си. — Докато тя сваляше сакото му, той се наведе и започна да разкопчава малките копчета на блузата ѝ.
— Аз не съм вир-вода — каза тя.
— Знам — прошепна той, докато продължаваха да се събличат един друг. Той я взе в обятията си и я целуна за първи път. Движеха се неловко като тийнейджъри, откриваха бавно и нежно телата си, така че когато най-сетне се любиха, Себастиан имаше чувството, сякаш го прави за първи път, а за Надира беше за първи път.
През целия уикенд не се отделиха един от друг и за момент. Всяка сутрин тичаха заедно в парка, тя готвеше, докато той подреждаше масата, ходиха на кино, без много да гледат филма, смееха се и плачеха и изгубиха представа колко пъти се любиха. Най-щастливият уикенд в живота ѝ, каза му тя в понеделник сутринта.
— Нека ти обясня големия си план — каза той, докато сядаха на закуска.
— Да не започва с правене на любов в коридора?
— Не, но предлагам да го правим всяка петък вечер. Аз ще стоя навън на дъжда.
— А аз ще ти кажа да си вървиш у дома.
— У дома. Това ми напомня за плана ми. Следващия уикенд искам да те заведа да се запознаеш с родителите ми.
— Тревожа се, че те няма да…
— Да сметнат, че съм достатъчно добър за теб ли? И ще са напълно прави. Подозирам, че истинският проблем ще бъде да убедим баща ти, че никога няма да бъда достатъчно добър за теб, но въпреки това ще се срещна с него веднага щом се върне в Англия.
— И какво ще му кажеш?
— Че съм влюбен в дъщеря му и искам да прекарам остатъка от живота си с нея.
— Но ти дори не си ми предложил.
— Щях да го направя още в Лордс, но знаех, че само ще ми се изсмееш.
— Той няма да се изсмее. Ще те попита само едно нещо — тихо каза тя.
— И какво е то, скъпа?
— Спа ли с дъщеря ми? — едва чуто промълви тя.
— Ако го направи, ще му кажа истината.
— Тогава ще убие или теб, или мен, или и двама ни.
Себ отново я прегърна.
— Ще склони, когато види колко се обичаме.
— Не и ако майка ми вече ми е избрала подходящ мъж и двете семейства са стигнали до споразумение. Защото точно преди баща ми да замине за Индия, аз му дадох думата си, че съм девствена.
През седмицата Себ говори с майка си и баща си и те не само че останаха очаровани от новината, но и очакваха с нетърпение да видят бъдещата си снаха Надира се ободри от реакцията им, но не можеше да скрие тревогата си как що реагира баща ѝ. Той ѝ се обади в четвъртък да ѝ каже, че се връща в Англия н има вълнуващи новини за нея.
— Ние също имаме вълнуващи новини за него — опита се да я окуражи Себ.
В петък вечерта Себ си тръгна рано от банката, като по пътя спря да купи още куп рози. После продължи през града до Фулам Роуд да вземе Надира и да продължат на запад. С нетърпение очакваше да я представи на родителите си. Но първо трябваше да благодари на Джени за всичко, което беше направила, и този път розите щяха да бъдат за нея. Паркира пред апартамента, изскочи от колата и натисна звънеца. Мина известно време преди вратата да се отвори и когато това стана, коленете на Себ омекнаха. Джени стоеше на прага и се тресеше неудържимо. Бузата ѝ беше зачервена.
— Какво е станало? — настоятелно попита Себ.
— Отведоха я.
— Как така?
— Баща ѝ и брат ѝ дойдоха преди час. Тя се съпротивляваше и се опитах да помогна, но те я извлякоха навън, напъхаха я в една кола и я откараха.
18
— Много мило, че се отзовахте с такава готовност, Варун — каза Джайлс. — Особено в събота сутрин.
— За мен с удоволствие — отвърна посланикът. — Страната ми завинаги ще ви остане задължена за ролята която изиграхте като външен министър, когато мистър Ганди посети Обединеното кралство. Но с какво мога да ви помогна, лорд Барингтън? По телефона казахте, че въпросът бил спешен.
— Племенникът ми Себастиан Клифтън има личен проблем, по който би искал да се посъветва с вас.
— Разбира се. Ако мога да помогна с нещо, ще го направя с радост — каза Варун и се обърна към Себастиан.
— Сблъсках се с проблем, който изглежда неразрешим, сър, и не зная какво да правя. — Мистър Шарма кимна. — Влюбих се в индийско момиче и искам да се оженим.
— Поздравления.
— Но тя е индуистка.
— Също като осемдесет процента от сънародниците ми, мистър Клифтън, сред които съм и аз. Така че да приема ли, че проблемът не е момичето, а родителите ѝ?
— Да, сър. Макар че Надира иска да се омъжи за мен, родителите ѝ са избрали някой друг за неин съпруг. Мъж, когото дори не е виждала.
— Това не е необичайно за страната ми, мистър Клифтън. И аз не бях виждал съпругата си, докато майка ми не я избра. Но ако мислите, че това би помогнало, с радост ще поговоря с родителите на Надира и ще се опитам да защитя каузата ви.
— Много мило от ваша страна, сър, ще съм ви изключително благодарен.
— Трябва обаче да ви предупредя, че ако семейството е сключило договор с другата страна, думите ми ще попаднат в глухи уши. Но все пак — продължи посланикът, докато вземаше бележник от масичката до себе си, — кажете ми всичко, което можете за Надира, за да реша как да подходя към проблема.
— Вчера вечерта с Надира възнамерявахме да отпътуваме, за да я запозная с родителите си. Когато отидох да я взема от апартамента ѝ, открих, че тя в буквалния смисъл е била отвлечена от баща си и брат си.
— Бихте ли ми казали имената им?
— Сукхи и Зафар Гуман.
Посланикът се размърда неспокойно в стола си.
— Мистър Гуман е един от водещите индустриалци в Индия. Той има много силни бизнес и политически връзки и трябва да добавя, че си е спечелил репутацията на безжалостно ефективен човек. Подбирам думите си внимателно, мистър Клифтън.
— Но ако Надира е все още в Англия, нали можем да му попречим да я отведе в Индия против волята ѝ? В края на краищата тя е на двайсет и шест години.
— Съмнявам се, че е все още в страната, мистър Клифтън, защото знам, че мистър Гуман има частен самолет. Но дори да беше тук, за доказването, че баща държи детето си против волята му, ще е необходим дълъг съдебен процес. Бил съм свидетел на седем подобни процеса, откакто заех поста си, и макар да съм убеден, че и седемте млади жени искаха да останат в страната, четири от тях бяха в Индия много преди да бъдат разпитани, а другите три казаха на разпита, че вече не желаят да поискат убежище. Но ако желаете да продължите, мога да се обадя на главния инспектор в Скотланд Ярд, който отговаря за подобни случаи, макар че трябва да ви предупредя, че мистър Гуман несъмнено е наясно със законните си права и това няма да е първият път, когато взема нещата в свои ръце.
— Тоест казвате, че не мога да направя нищо?
— Не много — призна посланикът. — Иска ми се да можех да ви помогна повече.
— Много мило, че ни отделихте толкова много време, Варун — каза Джайлс, докато ставаше.
— За мен е удоволствие, Джайлс — отвърна посланикът. Двамата си стиснаха ръцете, — Винаги можете да ме потърсите, ако смятате, че мога да ви бъда от помощ.
Джайлс и Себ излязоха от кабинета на Варун Шарма на Странд.
— Много съжалявам, Себ — рече Джайлс, — Знам точно през какво минаваш, но не съм сигурен какво можеш да направиш сега.
— Да се прибера у дома и да се опитам да продължа. Все пак благодаря, вуйчо. Не би могъл да направиш повече.
Джайлс се загледа как племенникът му се отдалечава към Сити и се запита какво ли наистина е намислил да прави, защото домът му бе в обратната посока. След като Себ изчезна от поглед, Джайлс се обърна и изкачи отново стъпалата към кабинета на посланика.