— Явно се опитвате да сключите невероятна сделка.
— Най-голямата в живота ми.
Посланикът изслуша внимателно секретарката си.
— Племенникът ви току-що се е обадил и е кандидатствал за виза — каза той, след като остави слушалката. — Да ускоря ли издаването ѝ, или да го забавя?
— Ускорете го — каза Джайлс. — Макар да признавам, че доста се тревожа за момчето. Подобно на мен, той е безнадежден романтик и в момента мисли със сърцето, а не с главата си.
— Не се безпокойте, Джайлс — каза Варун. — Ще се погрижа някой да го държи под око в Индия и да се погрижи да не попадне в прекалено големи неприятности, особено щом е въвлечен Сукхи Гуман. Никой не би искал този човек за враг.
— Но когато се срещнах с него в Лордс, той ми се стори доста очарователен.
— Това е половината от причината да е така преуспял.
Едва по-късно вечерта, след като беше закопчал колана си и самолетът бе излетял, Себ осъзна, че няма никакъв план. Единственото, което знаеше със сигурност, бе, че не би могъл да прекара остатъка от живота си в питане дали това пътуване би променило нещо. Единствената полезна информация, която бе получил от старшата стюардеса по време на полета, бе името на най-добрия хотел в Бомбай.
Беше задрямал, когато капитанът обяви, че започват да се спускат към Бомбай. Погледна през прозореца и видя огромна разпълзяла се във всички посоки маса от малки къщички, бараки и жилищни блокове, покриващи плътно всяко свободно парче земя. Запита се дали в Бомбай са чували за градоустройство.
Докато слизаше от самолета, го блъсна смазваща горещина и влага и щом влезе в летището, бързо откри местното темпо на всичко — бавно или никакво. За проверка на паспорта се нареди на най-дългата опашка, която бе виждал; докато чакаше да разтоварят багажа му, едва не заспа; задържаха го цяла вечност на митницата, макар че имаше само един куфар. А откриването на такси се оказа цяло изпитание — ред нямаше, колите просто идваха и заминаваха.
Когато най-сетне потегли за града, Себ откри защо никой не е бил глобяван за превишена скорост в Бомбай — колата почти през цялото време се движеше на първа скорост. А когато помоли да пуснат климатика, шофьорът смъкна прозореца. Себ се загледа навън към малките магазини без покриви и без врати, предлагащи всичко, от резервни гуми до манго, и към жителите на града, тръгнали по своите си дела. Някои бяха облечени в елегантни костюми, увиснали по телата им, и с вратовръзки, които не биха изглеждали необичайно на Скуеър Майл, докато други носеха само препаски и напомняха за един от героите на баща му — Ганди.
В покрайнините на града спряха. Себ беше попадал на задръствания в Лондон, Ню Йорк и Токио, но те бяха като състезание на Формула 1 в сравнение с Бомбай. Разнебитени камиони, спрели в бързото платно, претоварени рикши във вътрешното и свещени крави, преживящи доволно в средното, докато някаква възрастни жена пресичаше пътя, изглежда, без да разбира за какво е направен.
Малко момче стоеше насред пътя с купчина книги с меки корици. Дойде при колата, почука на прозореца и се усмихна на Себастиан.
— Харолд Робинс, Робърт Лъдлъм и Хари Клифтън — каза момчето и го дари с лъчезарна усмивка. — На половин цена!
Себастиан му даде банкнота от десет рупии.
— Хари Клифтън.
Момчето извади последната книга на баща му.
— Всички обичаме Уилям Уоруик — каза то и продължи към следващата кола.
Щеше ли баща му да му повярва?
Мина още час, докато стигнат до хотел „Тадж Махал“, като междувременно Себастиан бе останал без сили и подгизнал от пот.
Когато влезе в хотела, изведнъж се озова в друг свят и бързо бе върнат в настоящето.
— Колко време ще останете при нас, сър? — попита висок елегантен мъж с дълга синя дреха, докато Себастиан подписваше формуляра за регистрация.
— Не съм сигурен — отвърна Себ, — но най-малко два или три дни.
— В такъв случай няма да вписвам крайна дата. Мога ли да ви помогна с нещо друго, сър?
— Бихте ли ми препоръчали надеждна фирма за коли под наем?
— Ако ви е нужна кола, сър, хотелът с радост ще ви предостави „Амбасадор“ с шофьор.
— Ще мога ли да ползвам същия шофьор през целия си престой?
— Разбира се, сър.
— Ще трябва да знае английски.
— В този хотел дори чистачките знаят английски, сър.
— Разбира се, извинете. Имам още една молба — възможно ли е шофьорът ми да е индуист?
— Няма проблем, сър. Мисля, че разполагам с идеалния човек, който отговаря на всичките ви изисквания, и мога да ви го препоръчам, защото е мой брат. — Себ се разсмя. — Кога желаете да започне?