— Утре сутринта в осем?
— Отлично. Брат ми се казва Виджай. Ще ви чака в осем пред главния вход. — Рецепционистът вдигна ръка и тутакси се появи пиколо. — Отведете мистър Клифтън до стая 808.
19
В осем следващата сутринта пред хотела го чакаше млад мъж, стоящ до бял „Амбасадор“. Веднага щом видя, че Себ се отправя към него, той отвори задната врата.
— Ще седна отпред до вас — каза Себ.
— Разбира се, сър — отвърна Виджай. — Къде желаете да ви откарам, сър? — попита, след като се настани зад волана.
Себ му подаде адреса.
— Зависи от това колко светофари работят днес и колко крави закусват, сър.
Отговорът се оказа малко повече от час, макар че километражът показваше, че са изминали едва пет километра.
— Къщата вдясно, сър — каза Виджай. — Желаете ли да спра пред предната врата?
— Не — отвърна Себ, докато подминаваха портала на къща с такива размери, че можеше да се сбърка с извънградски клуб. Възхити се, че Надира нито веднъж не бе споменала колко богато е семейството ѝ.
Виджай паркира на изолирано място на една странични уличка, откъдето можеха да виждат всеки, който влиза и излиза от портала, като в същото време бе малко вероятно самите те да бъдат забелязани.
— Много важен човек ли сте? — попита Виджай след около час.
— Не — отвърна Себ. — Защо?
— Защото една полицейска кола е спряла малко по-надолу по улицата и не е помръднала, откакто пристигнахме.
Себ беше озадачен, но се опита да си каже, че е някаква случайност, макар че преди години Седрик Хардкасъл го беше учил винаги да се отнася подозрително към случайностите.
Останаха в колата през по-голямата част от деня, като междувременно през портала влязоха и излязоха няколко коли и микробус. Нямаше никаква следа от Надира, макар че в един момент от имота излезе голям мерцедес с мистър Гуман на задната седалка — разговаряше с млад мъж, за когото Себ реши, че е негов син. Докато седяха и чакаха, Виджай му обясни някои неща за индуизма и Себ започна да осъзнава колко трудно е за Надира дори да си помисли да се опълчи на родителите си.
Канеше се да се откаже за днес, когато двама мъже, единият с фотоапарат, а другият с куфарче, излязоха от къщата и спряха пред портала. Бяха облечени елегантно, но неофициално и около тях витаеше атмосфера на професионализъм. Спряха такси и се качиха отзад.
— Последвайте това такси и не го изпускайте.
— Доста е трудно да изпуснеш такси в град, в който велосипедите те задминават — отвърна Виджай и запъплиха обратно към центъра на града.
Таксито спря пред голяма викторианска сграда, над чийто главен вход пишеше „Индия Таймс“.
— Чакайте тук — каза Себастиан.
Слезе от колата, изчака двамата мъже да влязат в сградата и ги последва. Единият махна на момичето на рецепцията, докато вървяха към асансьорите. Себастиан отиде на рецепцията и се усмихна.
— Колко неловко. Не мога да си спомня името на журналиста, който току-що се качи в асансьора.
Момичето хвърли поглед към затварящата се врата на асансьора.
— Самрадж Кан. Той води светската колонка в неделния брой. Но не съм сигурна кой беше другият с него. — Тя се обърна към колегата си.
— Фотограф на свободнa практика. Мисля, че работи за "Премиер Фотос“. Не му знам името.
— Благодаря — каза Себастиан и се върна в колата.
— А сега накъде? — попита Виджай.
— Обратно към хотела.
— Полицейската кола продължава да ни следва — каза Виджай, докато се включваше в мудния трафик. — Така че или сте много важен, или много опасен — предположи той и се усмихна широко.
— Нито едното, нито другото — отвърна Себ. Подобно на Виджай, той също бе озадачен. Дали влиянието на вуйчо му стигаше толкова далеч, или полицията работеше за Гуман?
Щом се върна в стаята си, помоли да го свържат с "Премиер Фотос“. Беше съчинил историята си, когато го потърсиха от централата. Поиска да го свържат с фотографа, отразяващ историята за Сукхи Гуман.
— Имате предвид сватбата ли?
— Да, сватбата — каза Себастиан. Мразеше тази дума.
— Рохит Сингх. Ще ви свържа.
— Рохит Сингх.
— Здравейте, казвам се Клифтън. Аз съм журналист на свободна практика от Лондон и ми е поръчано да отразя сватбата на Надира Гуман.
— Но тя е насрочена след шест седмици.
— Знам, но списанието иска допълнителен материал за цветната притурка и се питах дали ще можете да осигурите няколко фотографии за статията ми.