— Ще трябва да се срещнем и да уговорим условията. Къде сте отседнали?
— В „Тадж“.
— Утре в осем удобно ли ви е?
— Ще ви очаквам с нетърпение.
Веднага щом остави слушалката, телефонът иззвъня отново.
— Сър, докато разговаряхте, позвъни секретарката ви. Помоли спешно да се обадите на някой си мистър Бишара в банката. Даде ми номера. Да се опитам ли да ви свържа?
— Да, моля — каза Себ, затвори и зачака. Погледна си часовника с надеждата, че Хаким не е излязъл да обядва. Телефонът иззвъня.
— Благодаря, че се обади, Себ. Разбирам, че в момента са ти се събрали много неща на главата, но имам тъжна новина. Сол Кауфман почина. Реших, че трябва да научиш веднага не само заради сделката по придобиването, но и защото знам, че Виктор е един от най-старите ти приятели.
— Благодаря, Хаким. Много тъжно. Възхищавах се на стареца. Веднага ще се обадя на Виктор.
— Акциите на „Кауфман“ рязко се сринаха, което е трудно за обяснение, като се има предвид, че Сол не се е появявал в кабинета си повече от година.
— Ние го знаем, но не и широката публика — каза Себ. — Все пак Сол е основал банката. Името му още стои върху бланките, така че инвеститорите, които не са наясно с нещата, несъмнено се питат дали не е движил сам всичко. Но като се имат предвид силните позиции на банката и значителните ѝ активи, лично според мен акциите бяха доста под реалната си цена много преди смъртта на Сол.
— Мислиш ли, че могат да паднат още?
— Ако цената падне под три паунда — а беше три и двайсет и шест, когато заминах, — бих купувал. Но „Фартингс“ вече притежава шест процента от акциите на „Кауфман“ и ако прехвърлим десет процента, Националната банка ще иска да продължим с пълно придобиване, а не сме съвсем готови за това.
— Мисля, че май има и друг играч на пазара.
— Най-вероятно Дезмънд Мелър, но той не разполага с достатъчно капитал, за да направи нещо значително. Ще издиша, сигурен съм.
— Освен ако някой не го подкрепя.
— Никой в Сити не би помислил да подкрепи Мелър, както Ейдриън Слоун и Джим Нолс вече откриха.
— Благодаря за съвета, Себ. Ще купим още малко акции на „Кауфман“, ако паднат под три паунда, а когато се върнеш, ще огледаме по-голямата картина. Между другото, как върви при теб?
— Лично аз не бих инвестирал в „Клифтън Ентърпрайз“.
Себ постепенно започваше да свиква с убийствената жега и дори със задръстванията, но не можеше да се справи с факта, че да пристигнеш навреме просто не беше характерно за индийците. Крачеше напред-назад в лобито на хотела от 7:55, а Рохит Сингх влезе преспокойно през въртящата се врата няколко минути преди девет, като предложи само свиване на рамене и усмивка. „Трафик“ — беше единствената му дума, сякаш никога досега не му се е налагало да шофира в Бомбай. Себастиан не коментира, тъй като искаше Сингх на своя страна.
— И за кого работите? — попита Сингх, след като се настаниха в две удобни кресла в салона.
— За „Татлър“ — каза Себастиан, който се бе спрял върху списанието, докато мислеше през нощта. — Искаме да направим централна страница за сватбата. Разполагаме с доста материал за Надира Гуман, защото живееше в Лондон през последните три години, но нямаме представа дори за името на мъжа, за когото ще се омъжи.
— И ние го научихме едва вчера, но никой не се изненада, че е Суреш Чопра.
— Защо?
— Баща му е председател на „Бомбай Билдинг“, така че бракът е по-скоро съюз между две компании, отколкото между двама души. Имам негова снимка, ако желаете да я видите. — Сингх отвори куфарчето си и извади фотография. Себастиан се загледа в мъжа, който изглеждаше на около петдесет, но може да беше и по-млад, защото определено бе с двайсетина килограма над нормата.
— Двамата с Надира стари приятели ли са? — попита той.
— Родителите им са, но не съм сигурен дали двамата изобщо са се срещали. Казаха ми, че официалното представяне ще се състои следващата седмица. Това е церемония, на която няма да бъдем поканени. Мога ли да попитам за заплащането? — смени темата Сингх.
— Разбира се. Ще ви платим според тарифата на агенцията — отвърна Себ, без да има представа какво означава това. — И ще получите аванс, за да сме сигурни, че няма да дадете снимките на друго издателство в Англия. — Извади пет банкноти от по сто рупии. — Това добре ли е?
Сингх кимна и прибра парите с бързина и ловкост, които биха впечатлили и фокусник.
— Кога искате да започна?
— Ще снимате ли членове на семейството в близко бъдеще?
— Вдругиден. Надира ще изпробва рокля в ателие "Бомбайски булки“ на улица „Алтамонт“ в единайсет. Майка ѝ искаше да направя няколко снимки за семейния албум, който подготвя.