— Имам основания да смятам, че мистър Себастиан Клифтън и дъщеря ми Надира имат резервация за полета от 12:50 до Лондон. Проверете незабавно и ми кажете дали вече са се качили на самолета.
— Да ви се обадя ли след малко?
— Не, ще изчакам на линия.
— Ще ми трябват две минути, сър.
Двете минути станаха три и след като вече не бе в състояние да крачи из кабинета с телефон в ръка, Гуман сграбчи ножа за хартия и започна да ръга с него преспапието. Най-сетне гласът каза:
— В списъка не фигурират нито мистър Клифтън, нито дъщеря ви, мистър Гуман, а гишето за заминаващи вече е затворено. Желаете ли да проверя полета от 18:50?
— Не, няма да са на него — каза Гуман и добави: — Ама че умен младеж сте, мистър Клифтън.
— Не ви разбрах? — каза Шах.
— Слушайте внимателно, Шах. Искам да проверите всеки полет от Индия за Лондон тази вечер, независимо от летището, и веднага да ми се обадите.
Себ и Надира спряха пред терминала за вътрешни линии малко преди един часа и завариха Виджай на тротоара да се оглежда за тях.
— Върнете мотора в гаража, Виджай, после си вървете у дома и останете там до края на деня. Не се връщайте на работа до утре. Разбрахте ли ме?
— Напълно — отвърна Виджай.
Себ му даде ключовете на мотора и още 500 рупии.
— Но вие вече ми дадохте предостатъчно пари, сър.
— Изобщо не са достатъчно — отвърна Себ. Хвана Надира за ръка и бързо я поведе към терминала и изход 14В, където вече се бяха събрали неколцина пътници. Радваше се, че е направил две репетиции, но въпреки това непрекъснато се озърташе през рамо да види дали някой не ги следва. С малко късмет мутрите на Гуман щяха да се насочат към международния терминал.
Наредиха се на опашката заминаващи за Ню Делхи, но Себ не се почувства в безопасност дори след като стюардесата каза на всички да закопчаят коланите си. Едва след като колелата на самолета се отделиха от земята, той издиша с облекчение.
— Ще бъдем в безопасност едва когато се върнем в Лондон — каза Надира, която още трепереше. — Баща ми няма да се откаже, докато смята, че има и най-малък шанс да ме накара да размисля.
— Това ще е доста трудно, ако сме вече женени.
— Но и двамата знаем, че това няма да е възможно известно време.
— Чувала ли си за Гретна Грийн? — попита Себ, без да пуска ръката ѝ. — Като Вегас, но без игралните домове, така че утре по това време ще бъдеш мисис Клифтън. Поради което довечера вземаме самолет до Глазгоу, а не до Лондон.
— Но дори да го направим, това само ще накара баща ми да си отмъсти по някакъв друг начин.
— Не мисля. Защото, щом се върне в Лондон, ще има посещение от индийския посланик мистър Варун Шарма, както и от главния инспектор на Скотланд Ярд.
— Как си уредил това?
— Не съм. Но когато видиш отново вуйчо ми Джайлс, можеш да му благодариш.
Диспечерът на летището се обади четирийсет минути след като Гуман беше затворил телефона.
— Тази вечер има още пет полета до Лондон, мистър Гуман. Три от Ню Делхи, един от Калкута и един от Бангалор. В списъците на пътниците не фигурират нито мистър Клифтън, нито дъщеря ви. Има обаче полет на Британските авиолинии до Манчестър и друг до Глазгоу от Ню Делхи, като гишетата и за двата са още отворени.
— Хитро, мистър Клифтън, наистина хитро. Само че пропускате едно нещо… Мистър Шах — каза Гуман, — искам да разберете за кой от тези полети са резервирали билети. Щом научите, погрижете се да не се качат на самолета.
— Боя се, че това е невъзможно, мистър Гуман. И двата самолета са британски и няма как да проверя списъците им, освен ако не мога да докажа, че е извършено някакво престъпление.
— Можете да им кажете, че Клифтън се опитва да отвлече дъщеря ми и че ще задържите полета, ако им позволят да се качат в самолета.
— Нямам властта да го направя, мистър Гуман.
— Чуйте ме добре, Шах. Не го ли направите, утре по това време ще сте безработен.
Самолетът кацна в Ню Делхи. Себ и Надира имаха за убиване почти два часа, преди да вземат следващия полет. Без да губят никакво време, двамата отидоха на международния терминал и се наредиха на опашката на Британските авиолинии.
— Добър ден, сър, с какво мога да ви помогна? — попита служителят.
— Два билета за полета до Глазгоу.
— Разбира се, сър. Първа или икономична класа?
— Първа — каза Себ.
— Икономична — каза Надира.
Хвърлиха жребий. Надира спечели.
— Така ли ще бъде и през останалия ни живот като семейство? — попита Себ.
— На меден месец ли сте? — попита служителят.