— Не — отвърна Себ. — Утре се женим.
— В такъв случай за мен ще е удоволствие да ви запиша в първа класа.
— Благодаря — каза Надира.
— Но първо трябва да видя паспортите ви. — Себастиан му ги подаде. — Имате ли багаж за регистриране?
— Никакъв — каза Себ.
— Отлично. Може ли да получа кредитна карта?
— И за това ли ще хвърляме жребий? — обърна се Себ към Надира.
— Не. Боя се, че ще се ожениш за момиче без зестра.
— Местата ви са 4А и 4В. Самолетът ще излети по разписание, изходът ще бъде отворен след четирийсет минути. Може да се възползвате от чакалнята за първа класа, която е от другата страна на залата.
Себ и Надира се държаха за ръце и нервно гризяха ядки. Изпиха безброй чашки кафе в първокласната чакалня, докато най-сетне не чуха обявата, която очакваха.
— Повикване за полет 009 на Британските авиолинии до Глазгоу. Моля всички пътници да се насочат към изход единайсет.
— Искам да се качим първи — каза Себ, докато излизаха от чакалнята. От самото начало знаеше, че това е единственият несигурен момент, но беше сигурен, че щом се качат на борда, дори мистър Гуман няма да е в състояние да ги свали от британски самолет. Забеляза двама въоръжени полицаи, застанали при изхода. Дали винаги стояха там, или го причакваха? И тогава си спомни полицейската кола при къщата на мистър Гуман, която ги следваше неотлъчно с Виджай. Гуман беше човек с политическо влияние и власт, особено в собствената си страна — така го бе предупредил посланикът.
Себ забави крачка и се огледа в търсене на изход за бягство. Двамата полицаи вече ги гледаха и когато се озоваха само на два метра от бариерата, единият пристъпи напред, сякаш ги беше очаквал.
Себ чу някаква суматоха зад себе си и се обърна да види какво става. Веднага разбра, че е сгрешил и е трябвало да продължи напред. Петата му грешка. Замръзна като хипнотизиран, докато двамата телохранители на Гуман тичаха към него. Как бяха успели да стигнат толкова бързо? Ами да: Гуман имаше частен самолет — още нещо, за което го бе предупредил посланикът. Себ беше изненадан колко спокоен се чувстваше дори когато единият охранител извади пистолет и го насочи право към него.
— Хвърли оръжието и падни на колене! — извика един от полицаите. Тълпата се пръсна, оставяйки шестимата като на ничия земя. Себ осъзна, че полицаите открай време са били на негова страна. Барингтън срщу Гуман. Единият охранител моментално падна на колене и плъзна пистолета си към полицаите. Другият, който не бе успял да смъкне Надира от мотора, пренебрегна заповедта и остана прав, без да откъсва поглед от жертвата си.
— Дръпни се, мой черен лебед — твърдо каза Себ и избута Надира настрани. — Целта му не си ти.
— Хвърли оръжието и падни на колене, или ще стрелям! — викна единият полицай, който стоеше зад тях.
Но охранителят не свали пистолета и не падна на колене. А дръпна спусъка.
Себ усети как куршумът го удря. Докато политаше назад, Надира изкрещя: „Не!" и се хвърли между Себ и стрелеца.
Вторият куршум я уби на място.
1972
22
Когато парите започнаха да привършват, Вирджиния се запита дали не може да се върне за втори път при същия кладенец.
Без да уведоми баща си, тя бе наела нов иконом и прислуга и се бе върнала към стария си начин на живот. 14 000 паунда може и да изглеждаха много пари отначало, но това бе преди да оправи сметката си за нови рокли, да прекара един месец в хотел „Екселсиор“ на Тенерифе с един напълно неподходящ млад мъж, да направи глупостта да даде заем на Бофи, за който знаеше, че няма да ѝ бъде върнат, и да заложи на поредица кобили на Аскот, които изобщо нямаха намерението да се наредят сред победителите. Беше отказала да заложи на Нобъл Конкуест на надбягванията на крал Джордж VI и кралица Елизабет и после я бе гледала как финишира първа. Собственикът ѝ Сайръс Д. Грант противно на очакванията отсъстваше и Нейно величество трябваше да връчи купата на треньора.
Вирджиния отвори поредното писмо от мистър Феърбръдър, с когото се бе заклела никога повече да не разговаря, и с неохота прие, че е изправена пред същото временно неудобство, с което се бе сблъскала преди половин година. Благодарение на месечната издръжка на баща си временно беше платежоспособна, така че реши да инвестира сто паунда и да се консултира със Едуард Мейкпийс. В края на краищата не той беше виновникът, че беше изгубила делото за клевета срещу Ема Клифтън. Вината падаше върху Алекс Фишър.