Но съществува и друга несправедливост, която е също толкова непоносима и която също не съм в състояние да подмина. Смъртта ми ще доведе до частични избори в избирателния ми район и зная, че лейбъристите смятат да предложат за свой кандидат бившия си депутат сър Джайлс Барингтън. — Но подобно на лейди Вирджиния, сър Джайлс крие тайна, която не иска да сподели дори със семейството си.
Когато неотдавна посети Източен Берлин като представител на правителството на Нейно величество, сър Джайлс е имал еднократна, както се изрази пред пресата, връзка с официалната си преводачка, някоя си мис Карин Пенгели. По-късно той посочи това като причина съпругата му да го напусне. Макар че това беше втори развод на сър Джайле поради изневяра, не смятам, че това само по себе си е достатъчна причина за оттегляне от обществения живот.
Но в този случай безсърдечното му отношение към въпросната дама ме прави неспособен да запазя мълчание.
Разговарях с бащата на мис Пенгели и зная със сигурност, че дъщеря му е писала няколко пъти на сър Джайлс, за да му каже, че не само е изгубила работата си заради връзката им, но и е бременна от него. Въпреки това сър Джайлс не си направи труда да отговори на писмата ѝ или да покаже поне малка загриженост за положението ѝ. Тя не се оплаква. Аз обаче го правя от нейно име и съм длъжен да попитам дали подобен човек следва да представлява избирателите в Камарата на общините? Несъмнено гражданите на Бристол ще покажат мнението си в избирателната стаичка.
Сър, простете, че стоварвам бремето на отговорността върху Вашите рамене, но сметнах, че нямам друг избор.
Искрено Ваш,
(Подпис)
Александър Фишър, майор (от запаса)
Джайлс се взираше в политическия си некролог.
3
— Добре дошли отново, госпожо председател — каза Джим Нолс, когато Ема влезе в заседателната зала. — Не че съм се усъмнявал и за миг, че ще се върнете като победител.
— Браво, браво! — обади се Клайв Анскот, докато придърпваше стола на Ема, за да може да заеме мястото си начело на масата.
— Благодаря — каза Ема, докато сядаше. Огледа лицата около масата и се усмихна на колегите си директори. Всички отвърнаха на усмивката ѝ. — Точка първа. — Ема погледна дневния ред, сякаш през изминалия месец не се бе случило нищо особено. — Тъй като мистър Нолс свика тази среща по спешност, секретарят на компанията нямаше време да разпрати протокола от миналата среща на борда, затова ще го помоля да ни го прочете сега.
— Необходимо ли е, като се имат предвид обстоятелствата? — попита Нолс.
— Не съм сигурна, че съм наясно с обстоятелствата, мистър Нолс — отвърна Ема. — Но подозирам, че скоро ще научим.
Секретарят на компанията Филип Уебстър стана от мястото си, изкашля се нервно — някои неща си остават все същите, помисли си Ема — и започна да чете протокола, сякаш обявяваше кой влак ще пристигне на четвърти перон.
— Във вторник, 10 ноември 1970 г., в Барингтън Хаус се проведе среща на борда. Присъстваха всички директори с изключение на мисис Ема Клифтън и мистър Себастиан Клифтън, които изпратиха своите извинения и обясниха, че са заети. След оставката на заместник-председателя мистър Дезмънд Мелър и в отсъствието на мисис Клифтън с всеобщо съгласие се реши мистър Джим Нолс да заеме председателското място. Последва дълга дискусия за бъдещето на компанията и какви действия да се предприемат, ако лейди Вирджиния Фенуик спечели делото за клевета срещу мисис Клифтън. Адмирал Съмърс заяви за протокола, че според него не следва да се прави нищо, докато не се реши делото, тъй като бил уверен, че госпожа председателят ще бъде оправдана.
Ема се усмихна на стария морски вълк. Ако корабът потъваше, той щеше да е последният, напуснал мостика.
— Мистър Нолс обаче не споделяше увереността на адмирала и съобщи на борда, че следи внимателно делото и с неохота трябвало да заключи, че мисис Клифтън има по-малко шансове за успех и от „снежинка в ада“ и че лейди Вирджиния не само ще спечели, но и журито ще ѝ отсъди значителни обезщетения. Мистър Нолс напомни също на борда, че мисис Клифтън ясно е заявила, че ще се оттегли от поста си, ако изходът е такъв. След това каза, че смята за дълг на борда да помисли за бъдещето на компанията при подобен изход и по-точно кой следва да замести мисис Клифтън като председател. Мистър Клайв Анскот се съгласи с изпълняващия длъжността председател и предложи мистър Дезмънд Мелър, който неотдавна му бил писал, за да му обясни защо е сметнал, че трябва да напусне борда. По-конкретно, той заявил, че не можел да остане, докато „онази жена“ командва. Последва продължителна дискусия, при която стана ясно, че директорите са разделени поравно по въпроса как да се подходи към проблема. В обобщението си мистър Нолс заключи, че следва да се подготвят две изявления и след като делото приключи, да се излезе с онова, което отговаря на изхода. Адмирал Съмърс заяви, че няма нужда от изявление за пресата, защото след като мисис Клифтън бъде оправдана, нещата ще продължат по обичайния си начин. Мистър Нолс го попита какво би направил, ако делото бъде спечелено от лейди Вирджиния. Адмиралът отговори, че би си подал оставка от борда, тъй като при никакви обстоятелства не би се съгласил да работи под ръководството на мистър Мелър. Мистър Нолс поиска думите на адмирала да бъдат записани в протокола, след което очерта стратегията за бъдещето на компанията, ако се случи най-лошото.