— Нека се опитам да разбера — каза сър Едуард, след като Вирджиния приключи с разказа си. — Запознали сте се с този мистър Сайръс Д. Грант III, бизнесмен oт Луизиана, на обедно парти в „Харис Бар“ в Мейфеър, организирано от сина на лорд Бриджуотър. След това сте изпратили мистър Грант до хотела му — сър Едуард провери бележките си, — „Риц“, където сте поръчали чай в апартамента му и двамата сте прекалили с предполагам, не с чая?
— Уиски — каза Вирджиния. — „Мейкърс Марк“, любимата му марка.
— И сте прекарали нощта заедно.
— Сайръс беше много убедителен.
— И казвате, че вечерта ви е направил предложение за брак, а когато на сутринта сте се върнали в „Риц“ той вече си бил „плюл на петите“, както се изразявате. Което вероятно означава, че е уредил сметката си с хотела и е взел първия полет до Америка.
— Точно това направи.
— И търсите мнението ми като юрист дали можете да подадете жалба за неспазено обещание от страна на мистър Грант, което би издържало в съда? — Вирджиния го погледна с надежда. — Ако е така, трябва да ви попитам — имате ли доказателство, че мистър Грант наистина ви е направил предложение?
— Например?
— Свидетел, някой, на когото е казал, или още по-добре, венчален пръстен?
— Смятахме на сутринта да купим пръстен.
— Простете за нетактичността, лейди Вирджиния, но бременна ли сте?
— Разбира се, че не — твърдо отвърна Вирджиния. Замълча за момент, след което добави: — Защо? Щеше ли да има някаква разлика?
— Значителна разлика. Така щяхте да имате не само доказателство за връзката ви, но и по-важно, бихте могли да поискате издръжка с твърдението, че мистър Грант е задължен да помогне за отглеждането на детето със сума, подходяща за човек с неговото богатство. — Той отново погледна бележките си. — Като двайсет и осмият най-богат човек в Америка.
— Според списание „Форбс“ — потвърди Вирджиния.
— Това би било достатъчно основание за повечето съдилища и в двете страни. Но тъй като не сте бременна и нямате други доказателства за предложението му освен вашите думи срещу неговите, не виждам какви възможности за действие имате. Затова бих ви посъветвал да не съдите мистър Грант. Само разноските ще бъдат астрономически, а след неотдавнашното ви изживяване подозирам, че едва ли бихте желали да минете през същото за втори път.
Часът ѝ изтече, но Вирджиния сметна, че е похарчила добре стоте паунда.
— И кога трябва да се роди бебето, Мортън? — попита Вирджиния.
— След около два месеца, милейди.
— Още ли смятате да го дадете за осиновяване?
— Да, милейди. Макар че си намерих нова работа в добро домакинство, мисис Мортън не може да работи и просто не можем да си позволим разходите за още едно дете.
— Съчувствам ти — каза Вирджиния. — И съм готова да помогна по всякакъв начин, стига да мога.
— Много мило от ваша страна, милейди.
Мортън остана прав, докато Вирджиния очертаваше с известни подробности предложението, за което се надяваше, че може да реши и нейния проблем.
— Това представлява ли някакъв интерес за теб? — попита тя накрая.
— Определено, милейди. Изключително щедро предложение, ако мога да отбележа.
— Как според теб ще реагира мисис Мортън на подобно нещо?
— Сигурен съм, че ще се съгласи с мен.
— Добре. Трябва обаче да подчертая, че ако приемете предложението ми, нито вие, нито мисис Мортън няма да имате никакъв по-нататъшен контакт с детето.
— Разбирам.
— В такъв случай ще кажа на адвоката си да подготви необходимите документи, за да ги подпишете. И ме дръжте редовно в течение за здравето на мисис Мортън, особено когато наближи моментът да влезе в болница.
— Разбира се, милейди. Не мога да ви опиша колко съм благодарен.
Вирджиния стана и се ръкува с Мортън — нещо, което не бе правила никога досега.
Вирджиния уреди да ѝ доставят всяка седмица от Батън Руж броевете на „Луизиана Стейт Таймс“. Така можеше да е в течение със „сватбата на годината“. Последното издание посвещаваше цяла страница на предстоящия брак на Ели Мей Камбъл и Сайръс Д. Грант III.
Поканите вече бяха разпратени. Сред гостите бяха губернаторът на щата почитаемият Хейдън Ранкин, двамата сенатори, неколцина конгресмени и кметът на Батън Руж, както и повечето водещи светски фигури в щата. Церемонията щеше да се проведе от епископ Лангдън в епископалната църква „Сейнт Люк“, след което щеше да има банкет в семейното ранчо на булката, на който се очакваше да присъстват четиристотин гости.