— Седнете — каза той, докато се настаняваше зад голямото си махагоново бюро. Стените бяха покрити със снимки на г-н Тренд и ликуващи клиенти, които едва ли можеха да изглеждат по-гузни. — Сега можете да си представите — каза Тренд, като се наведе напред, — колко бях заинтригуван, когато получих обаждане от английска дама, желаеща съвета ми, както и че изобщо е попаднала на името ми.
— Дълга история, господин Тренд — отвърна тя и му я разказа. Обясни на евентуалния си адвокат как се е запознала със Сайръс Д. Грант III при краткото му посещение в Лондон. Не спомена за пръстена, но увери г-н Тренд, че сегашното ѝ състояние е резултат от онази връзка.
Адвокатът започна да облизва устни.
— Няколко въпроса, ако позволите, лейди Вирджиния — каза той и се облегна назад в креслото си. — Първо и най-важно, кога ще се пръкне бебето?
Думите му отново ѝ напомниха за Сайръс.
— След около два месеца.
— Предполагам, че връзката се е осъществила в „Риц“ в Лондон преди около седем месеца.
— С точност почти до ден.
— И мога ли да ви задам един деликатен въпрос? — каза той, макар че не се нуждаеше от одобрението ѝ — Възможно ли е бащата да е някой друг?
— Тъй като не съм спала с никого повече от година преди да срещна Сайръс, струва ми се малко вероятно.
— Извинете, ако съм ви обидил, мадам, но това е първият въпрос, който ще ви зададе адвокатът на господин Грант.
— И чухте отговора ми.
— В такъв случай изглежда, че наистина имаме основания за претенции за бащинство към господин Грант. Но трябва да ви задам още един деликатен въпрос. Искате ли всичко това да се разчуе? Защото ако искате, със сигурност ще попаднете моментално на първите страници, като се има предвид кой е замесен. Или ще предпочетете да се опитам да стигна до споразумение?
— Определено предпочитам споразумение. Колкото по-малко знаят приятелите ми в Лондон за цялата история, толкова по-добре.
— Нищо против. Всъщност може дори да успеем да получим най-доброто от двата свята.
— Не съм сигурна, че ви разбирам, господин Тренд.
— Ами, ако смятате да присъствате на сватбата.
— Едва ли ще останете изненадан, ако ви кажа, че не съм поканена. И тази сутрин прочетох, че охраната ще бъде много затегната..
— Не и ако имате покана.
— Това да не би да означава, че вие ще ходите?
— Не, аз бях адвокатът, който защитаваше първия съпруг на Ели Мей, така че няма да ме видите там.
— Което е и причината да избера вас, господин Тренд.
— Поласкан съм. Но преди да се съглася да поема случая, има още един важен въпрос, който трябва да обсъдим. Хонорарът ми и как възнамерявате да го плащате. Таксата ми е сто долара за час плюс разходите и очаквам доход от десет хиляди долара на договор.
Вирджиния осъзна, че кратката им среща е на път да приключи.
— Има и алтернатива — продължи Тренд, — макар да знам, че от вашата страна на океана не гледат добре на нея. Нарича се условно заплащане.
— И какво представлява то?
— Приемам да поема случая ви и ако спечелите, получавам двайсет и пет процента от окончателното споразумение.
— А ако изгубя?
— Не получавам нищо. Но и вие не получавате сметка от мен.
— Това ми звучи разумно.
— Добре, значи се разбрахме. И тъй, първата ми задача е да ви уредя покана за сватбата и мисля, че знам точно на кого да се обадя. Къде мога да ви открия по-късно през деня?
— В хотел „Комънуелт“, господин Тренд.
— Наричайте ме Бък.
23
— Госпожа Кати Фрамптън.
— Коя е тя? — попита Вирджиния.
— Далечна братовчедка на Ели Мей Камбъл — отвърна Тренд.
— В такъв случай някой на сватбата задължително ще я познава.
— Малко вероятно. Поканата ѝ била върната от Сиатъл, без да бъде отворена, с щампа „Получателят не е известен на този адрес“.
— Но някой от онези, които работят върху плановете за сватбата, несъмнено ще знае, че тя не е отговорила на поканата си.
— Да. Въпросното лице е жена и по една случайност отговаря за списъка на гостите и определя настаняването на обяда в ранчото. И мога да ви гарантирам, че няма да каже на никого.
— Откъде сте толкова сигурен? — със съмнение попита Вирджиния.
— Да кажем просто, че остана доволна от развода, който ѝ уредих.
Вирджиния се усмихна.
— Значи ще получа поканата на госпожа Фрамптън?
— Пъхнах я под вратата на стаята ви преди час. Не исках да ви безпокоя.
Вирджиния остави слушалката, скочи от леглото, изтича до вратата и вдигна големия кремав плик. Скъса го и откри покана от г-н и г-жа Лари Камбъл за сватбата на единствената им дъщеря Ели Мей Камбъл и Сайръс Д. Грант III.