— Моля, заемете местата си, за да поздравим семейството и изтъкнатите им гости.
Вирджиния тръгна да търси шеста маса, която се оказа в края на дансинга, точно пред главната маса. Представи се на двамата мъже на средна възраст, които седяха от двете ѝ страни. Оказа се, че и те са братовчеди, но не на Камбъл, а на Грант. Бък Тренд очевидно нямаше намерение да поема никакви рискове.
Веднага щом седнаха, всички се изправиха отново да аплодират булката и младоженеца, съпровождана от техните родители, братя и сестри, кума, шаферките и неколцина видни гости.
— Онзи там е губернаторът — каза мъжът отдясно на Вирджиния. — Хейдън Ранкин. Адски свестен човек, много харесван от народа на Луизиана.
Но Вирджиния се интересуваше повече от начина, по който седяха поканените на главната маса. Макар че имаше ясен изглед към Сайръс, тя се съмняваше, че той ще я забележи от другата страна на дансинга. Как да привлече вниманието му, без да е твърде очевидно?
— Аз съм братовчедка на Ели Мей — отговори тя, след като си седнаха. — А вие?
— Аз съм Нейтън Грант. Братовчед на Сайръс, така че май се водим нещо като рода. — Вирджиния не успя да измисли подходящ отговор. — Съпругът ви с вас ли е? — любезно попита Нейтън.
Още един въпрос, който не очакваше.
— Не. Трябваше да замине на бизнес конференция, от която не успя да се отърве. Затова дойдох с леля ми Уинифред. — Тя помаха и Уинифред отвърна на поздрава ѝ.
— С какъв бизнес се занимава той? — Вирджиния го погледна озадачено. — Съпругът ви?
— Застрахователен брокер е.
— Каква е специалността му?
— Коне — отвърна Вирджиния и се загледа през прозореца.
— Колко интересно. Бих искал да се запозная с него. Може да ми предложи по-добра сделка от типа, който ме обира в момента.
Вирджиния не отговори, а се обърна към мъжа от лявата ѝ страна. Като обръщаше внимание ту на единия, ту на другия, успя да избегне прекалено много неловки въпроси. Леля ѝ Уинифред ѝ махаше от време на време, но Сайръс нито веднъж не погледна към нея. Как щеше да го накара да забележи, че е тук?
И тогава отговорът дойде сам.
Докато бъбреше с Нейтън за другото си дете, първородното, като му измисли име (Руфъс, осемгодишен) и дори в кое училище учи (Съмърфийлдс), покрай тях мина привлекателна млада жена от друга маса. Вирджиния забеляза, че няколко чифта мъжки очи я следят. Когато тя стигна до другия край на дансинга, Вирджиния вече беше измислила как да направи така, че Сайръс да не я пропусне. Трябваше обаче да избере идеално момента, защото не искаше съперници на пътеката. Особено ако са по-млади и с по-дълги крака.
След като вдигнаха третото блюдо, тостмайсторът удари с чукчето си и отново се въдвори тишина.
— Дами и господа, господин Лари Камбъл, бащата на булката.
Г-н Камбъл стана от мястото си в средата на главната маса. Започна, като поздрави гостите с добре дошли от името на съпругата си и…
Вирджиния прецени, че речта на г-н Камбъл ще продължи десетина минути. Трябваше да избере точния момент за действие, защото знаеше, че ще има само един шанс. Моментът определено не беше подходящ, докато бащата на булката поздравяваше губернатор Ранкин и двамата сенатори. Тя изчака Камбъл да започне дълга забавна история за някакъв дребен инцидент от училищните години на Ели Мей. Гвоздеят на разказа беше посрещнат с много повече смях и аплодисменти, отколкото заслужаваше, и Вирджиния се възползва от паузата в речта. Стана от мястото си и бавно тръгна покрай дансинга, като се държеше за корема. Погледна извинително към г-н Камбъл, после хвърли само за момент поглед право към Сайръс. Той пребледня като платно. Тя му обърна гръб и продължи към изхода в другия край на помещението. Ако се съдеше по изражението на Сайръс, дори призракът на Банко не би могъл да постигне по-голям ефект.
Вирджиния знаеше, че завръщането ѝ трябва да е също толкова въздействащо. Изчака търпеливо отвън края на речта на кума, след което тостмайсторът най-сетне призова младоженеца да отговори. Когато Сайръс се изправи, цялата зала избухна в аплодисменти и това бе знак за Вирджиния да се върне на арената. Тя прекоси бързо дансинга и се върна на мястото си, като се опитваше да създаде впечатление, че не иска да задържа речта на младоженеца. Сайръс не беше надарен оратор и в най-добрите си моменти, а този момент определено не беше добър. Запъна се при четенето, повтори няколко реда и когато най-после си седна, получи само приглушени аплодисменти и усмивка от една неканена гостенка.