Вирджиния реши, че щом трябва да изиграе този номер до края, трябва да си осигури по-голямо жилище, което да осигури място не само за иконома и прислужницата, но и за вдъхващата респект мисис Крофорд и новороденото.
След като разгледа няколко привлекателни жилища в Кенсингтън и Челси, наблюдавана внимателно от двамата детективи, тя се спря на къща в Онслоу Гардънс, от чийто горен етаж според мисис Крофорд щяло да стане добра детска. Когато погледна през прозореца на салона, Вирджиния забеляза, че детективите снимат къщата. Усмихна се и каза на агента да свали обявата за имота.
Единственият малък проблем беше, че въпреки щедро увеличената издръжка на баща ѝ Вирджиния определено нямаше достатъчно пари в сметката си, за да плаща на детегледачка, иконом и прислуга, още по-малко за депозит за къщата в Онслоу Гардънс. Бившият ѝ иконом Мортън ѝ се беше обадил (вече не му позволяваха да идва в апартамента) да ѝ каже, че д-р Норис е запазил място на мисис Мортън в клиниката си за след две седмици. Докато си лягаше, Вирджиния реши да се обади на адвоката си на следващата сутрин. Малко след като заспа дълбоко, телефонът иззвъня. Само един човек можеше да я търси по това време, защото още седеше зад бюрото си.
Вирджиния вдигна телефона и остана очарована да чуе дълбокия южняшки акцент от другата страна.
— Вероятно ще останете доволна да научите, че най сетне постигнахме договорка с адвокатите на Грант — каза Бък Тренд. — Но има условия.
— Условия ли?
— Винаги има условия при толкова големи споразумения. — Думата „големи“ ѝ хареса. — Но въпреки това може да изникнат един-два проблема. — Вирджиния не я беше особено грижа за „един-два проблема“. — Разбрахме се за един милион долара и месечна издръжка от десет хиляди долара за отглеждането и образованието на детето.
Вирджиния ахна. Дори в най-развинтените си сънища…
— Как това може да бъде проблем? — попита тя.
— Трябва да се съгласите да не разкривате самоличността на бащата на никого. И това означава на абсолютно никого.
— Разбира се, че съм съгласна.
— Освен това вие и детето никога не бива да стъпвате в Луизиана и ако някой от двамата реши да пътува до Съединените щати, адвокатите на Грант трябва да бъдат уведомени най-малко един месец предварително.
— Била съм в Щатите само веднъж в живота си — каза Вирджиния. — И нямам намерение да повтарям.
— Фамилията на детето трябва да е Фенуик — продължи Тренд. — И господин Грант трябва да одобри името, което му изберете.
— Какво го тревожи?
— Иска да е сигурен, че ако е момче, няма да го кръстите Сайръс Д. Грант Четвърти.
Вирджиния се разсмя.
— Вече съм избрала име, ако е момче.
— И ако някое от тези условия бъде нарушено в един или друг момент, всички плащания незабавно ще бъдат прекратени.
— Доста поощряваща мярка за спазване на споразумението — каза Вирджиния.
— Всички плащания автоматично се прекратяват през 1995 година, когато детето би трябвало да е завършило образованието си.
— Тогава ще бъда почти на шейсет.
— И накрая, адвокатите на господин Грант ще изпратят доктор и медицинска сестра в Англия, които да бъдат свидетели на раждането.
Вирджиния бе благодарна, че Тренд не може да види лицето ѝ. След като затвори, тя незабавно се обади на Дезмънд Мелър да го пита как биха могли да се справят с този на пръв поглед нерешим проблем. Когато телефонът иззвъня отново в 7:45 на следващата сутрин, Дезмънд разполагаше с решение.
— Но доктор Норис няма ли да възрази? — попита Вирджиния.
— Не и докато има вероятност да му се наложи да обяснява на жена си и децата си защо е бил заличен от докторския регистър.
Вирджиния изчака да чуе сирената, преди да се обади на адвоката си в Батън Руж.
— Бебето ще се роди преждевременно — изкрещя тя в слушалката. — Влизам в болницата!
— Незабавно ще уведомя адвокатите на Грант.
След няколко минути на вратата се почука силно. Когато икономът отвори, един парамедик взе багажа на Вирджиния, докато другият я хвана внимателно за ръка и я поведе към чакащата линейка. Тя погледна към отсрещната страна на улицата и видя как двама мъже се качват в кола. Когато линейката пристигна на Харли Стрийт 41 А, парамедиците отвориха задната врата и поведоха бавно пациентката си към частната клиника, където д-р Норис и сестрата вече ги очакваха, Норис заръча да му съобщят незабавно, когато пристигне американският доктор и асистентката. Нужни му бяха само петнайсет минути.