Никой не забеляза двойката, която се измъкна през задния изход на клиниката и взе такси за първи път през живота си. Но пък, от друга страна, не се случваше всеки ден семейство Мортън да получава хиляда паунда в брой.
Вирджиния бързо се съблече и облече нощница След като легна на леглото, сестрата сложи на бузите ѝ малко руж и напръска челото ѝ с вода. Тя легна и се помъчи да изглежда изтощена. След двайсет минути сестрата се втурна в стаята.
— Доктор Лангли и асистентката му току-що при стигнаха и питат дали могат да присъстват на раждането.
— Закъсняха — каза д-р Норис и остави пациентката си, за да посрещне американските си колеги.
— Чухме, че случаят е бил спешен — каза д-р Лангли.
— Бебето добре ли е?
— Още не съм сигурен — загрижено отвърна Норис. — Трябваше да проведа спешно цезарово сечение. Бебето е в инкубатор и дадох на лейди Вирджиния успокоително, за да може да заспи.
Д-р Норис ги заведе в стаята, където видяха кувьоза с новороденото, което уж се бореше за живота си. В носа му бе пъхната тръбичка, свързана с вентилатор, и единствено равномерните сигнали на сърдечния монитор показваха, че наистина е живо.
— Храня малкия приятел с тръба. Остава ни само да се молим крехкото му телце да приеме храната.
Д-р Лангли огледа дълго и внимателно детето, след което попита дали може да види майката.
— Да, разбира се — каза Норис и поведе американците към стаята иа Вирджиния, която лежеше будна в леглото си. Веднага щом вратата се отвори, тя затвори очи, остана неподвижна и се опита да диша равномерно.
— Боя се, че изпитанието бе доста тежко за бедната лейди, но съм убеден, че бързо ще се възстанови. Иска ми се да можех да кажа същото за детето.
За огромно облекчение на Вирджиния те останаха само няколко минути. Тя не отвори очи, докато вратата не се затвори зад тях.
— Ако желаете да прекарате нощта тук, имаме стая за гости, но ако се върнете утре сутринта, ще мога да ви дам писмения си доклад.
Американците още веднъж огледаха бебето и си тръгнаха.
По-късно вечерта д-р Лангли докладва на адвокатите на Грант, че се съмнява, че детето ще преживее нощта. Но от друга страна, той нямаше откъде да знае, че бебето изобщо не се нуждае от интензивни грижи.
Д-р Лангли и асистентката му се върнаха на следващата сутрин на Харли Стрийт 41 А и Норис им съобщи за леко подобрение в състоянието на детето. Майката седеше в леглото и закусваше. Изглеждаше подходящо измъчена и бледа.
През седмицата се отбиха и други посетители, сред които бащата и тримата братя на Вирджиния, както и Бофи Бриджуотър, Дезмънд Мелър и Присила Бингам, всичките очаровани от детето. Вирджиния остана изненадана колко много хора ѝ казаха, че имало нейните очи.
— И уши — добави Бофи.
— И характерния нос на Фенуик — обяви графът.
На седмия ден на родилката и детето им бе позволено да се приберат у дома, където мисис Крофорд пое отговорността за новороденото. Вирджиния обаче трябваше да чака още три седмици, преди да започне да се отпуска, при това едва след като научи благодарение на „Мелър Травъл“, че д-р Лангли и асистентката му са се качили на самолет за Ню Йорк заедно с един от детективите.
— Защо другият не е заминал с тях? — попита тя.
— Още не знам, но ще разбера — отвърна Мелър.
Три дни по-късно в „Коутс“ пристигна превод за 750 000 долара, който бе прехвърлен в сметката на лейди Вирджиния Фенуик. Мистър Феърбръдър позвъни и я попита дали желае доларите да бъдат обърнати в паундове.
— За какъв курс говорим? — попита Вирджиния.
— Два и шейсет и три за паунд, милейди — отвърна изненаданият Феърбръдър.
— И каква сума в стерлинги ще имам в сметката си?
— Двеста осемдесет и пет хиляди сто седемдесет и един паунда, милейди.
— Тогава действайте, мистър Феърбръдър. И ми пратете потвърждение веднага щом завършите транзакцията — добави тя и затвори.
Дезмънд Мелър се усмихна.
— Отлично казано.
Вирджиния и здравото момченце се преместиха на Онслоу Гардънс 9 шестнайсет дни по-късно заедно с мисис Крофорд, иконома и прислужницата. Вирджиния огледа набързо детската, след което предаде детето на изгарящата от нетърпение бавачка и слезе долу.