— Никой син не е правил по-голям комплимент на майка си и точно сега тя казва на свети Петър: "Ето това долу е момчето ми Хари".
След службата Хари и Ема застанаха до изхода и се ръкуваха с дългата опашка опечалени. Хари още не се бе възстановил напълно, но бързо стана ясно, че събралите се са напълно съгласни с думите на Джайлс.
Семейството и приятелите се върнаха в Имението и вдигнаха чаши, докато си разказваха истории за забележителната жена, която бе докоснала живота на всеки, с когото бе контактувала. Накрая, когато и последният гост си замина, Хари, Ема и Себастиан останаха сами.
— Да пием в памет на майка ми — каза Хари. — Мисля, че е време да отворим онова мерло от петдесет и седма, за което Харолд Гинзбърг каза, че трябва ла се запази за специален случай. Но преди това — добави той, докато отваряше бутилката. — трябва да ви кажа, че майка ми ми даде писмо преди няколко седмици със заръката да бъде отворено едва след погребението ѝ.
Измъкна с театрален жест плика от вътрешния си джоб, отвори го и извади няколкото страници, изписани с дръзкия, неподражаем почерк на Мейзи.
Ема седна, изпълнена с леко безпокойство, а Себ кацна на ръба на стола си като ученик в очакване Хари да започне да чете.
Скъпи Хари,
Това са просто несвързани мисли на старица която би трябвало да си опича акъла, така че спокойно мажеш да ги подминеш като такива.
Нека започна със скъпия си внук, младия Себастиан. Все още го смятам за млад, въпреки че постигна толкова много за толкова кратко време. Постижения, дължащи се на способности и здрава работа, и съм сигурна, че той ще осъзнае, че целта му е да стане милионер преди да е навършил четирийсет. Това несъмнено е похвално, Себастиан, но когато станеш на моите години, ще си научил, че натрупването на богатство е без значение, ако нямаш с кого да го споделиш. Саманта беше сред най-милите, най-щедрите хора, които съм срещала, и ти постъпи глупаво, като се раздели с такъв скъпоценен камък като нея. Много ми е мъчно, че така и не видях моята правнучка Джесика, защото дори малко да приличаше на сестра ти, със сигурност щях да я обожавам.
— Как е възможно да е знаела за Джесика? — изуми се Себ.
— Аз ѝ казах — призна Хари.
Иска ми се да познавах и Надира, която според всички е била чудесна млада жена и те е обичала толкова много, че е била готова да жертва живота си за теб. И за родителите ти е голям комплимент, че мисълта за цвета на кожата ѝ нито веднъж не е минавала през ума ти, защото си я обичал, така че расата и религията не са имали значение — нещо, което не би било възможно за човек от моето поколение. Ти изгуби Надира заради предразсъдъците на родителите ѝ. Погрижи се да не изгубиш Сам и Джесика, защото си бил твърде горд, за да направиш първата крачка.
Себастиан сведе глава. Знаеше, че баба му е права.
А сега се обръщам към теб, скъпа Ема. Честно казано, хората никога не бива да слушат свекървите и тъщите си. Казват, че зад всеки успял мъж има изненадана тъща. Хари дължи толкова много от успеха си на твоята обич и подкрепа като съпруга и майка. Но — знаеш, че ще има „но“, — според мен ти далеч не си постигнала потенциала си. Пруст казва, че всички в крайна сметка правим второто, в което сме най-добри. Няма съмнение, че си изключителен председател начело на „Барингтън Шипинг“ и твоите директори, акционери и цялото Сити с готовност ще го признаят. Но това не би трябвало да е достатъчно за човек с твоите забележителни таланти. Не, смятам, че е време да използваш мечтите и енергията си за доброто на всички. Има толкова много каузи, които биха могли да разцъфтят под твоето лидерство. Простото даване на пари за благотворителност е лесният начин. Да отдадеш времето си е много по-ценно. Така че си постави за цел след смъртта си да не бъдеш запомнена само като председател на „Барингтън".
— Защо не ми го каза, докато беше жива? — попита Ема.
— Може би е сметнала, че си твърде заета, за да я чуеш, скъпа.
— С нетърпение очаквам да чуя какво казва на теб, татко.
И накрая се обръщам към обичния ми Хари. Съвсем човешко е за една майка да каже, че се гордее със сина си. Аз обаче не бях и мечтала щастието, което ми донесе успехът ти и като писател, и като борец за онези, които не познават свободата.
Макар че също като теб аз вярвам, че безкористната ти битка за Анатолий Бабаков е най-голямото ти постижение, зная, че няма да останеш доволен, докато той не бъде освободен и не отиде при жена си в Америка.