— За мен ще е удоволствие да стана настоятел на болницата, господин председател. Кога започвам?
— Маршал Кошевой започва да губи търпение, другарко Брант. Смята, че е време да предложиш нещо малко по-съществено. В края на краищата живееш с Барингтън вече цяла година, а досега си ни представила единствено протоколите от седмичните срещи на лейбъристите в Камарата на лордовете Това едва ли може да се нарече особено информативно.
— Трябва да съм внимателна, другарю директор — каза Карин, докато вървяха, хванати под ръка, по спокойния извънградски път. — Ако Барингтън заподозре нещо и прикритието ми бъде компрометирано, всичките ни старателни приготовления ще отидат на вятъра. И докато той е в опозиция и извън правителството, няма как да знае подробно какво става в Уайтхол. Но ако лейбъристите спечелят на следващите избори, а Барингтън е сигурен в успеха, всичко това може да се промени за една нощ. И доколкото си спомням точните ти думи, когато приех това назначение: „Не бързаме, задачата ни е дългосрочни“.
— Това си остава вярно, другарко. Започвам обаче да се тревожа, че може би се радваш на буржоазното си битие като любовница на Барингтън малко повече от необходимото и забравяш истинския си дълг.
— Влязох в партията още като ученичка, другарю директор, и винаги съм била отдадена на нашата кауза. Нямаш причина да се съмняваш във верността ми.
Чук, чук, чук. Двамата замълчаха, когато видяха приближаващия ги възрастен джентълмен.
— Добър ден, полковник — каза Пенгели.
— Добър ден, Джон. Много ми е приятно да видя дъщеря ви отново — каза старецът и леко повдигна шапката си.
— Благодаря, полковник — отвърна Пенгели. — Дойде да ми погостува за един ден и решихме, че малко чист въздух няма да ни навреди.
— Великолепно — каза полковникът — Рядко пропускам ежедневната си разходка. Така излизам от къщата. Е, трябва да продължа, иначе стопанката ще започне да се чуди къде съм се запилял.
— Разбира се, сър. — Пенгели запази мълчание, докато почукването на бастуна на полковника не затихна. — Барингтън предложи ли ти да се омъжиш за него?
Въпросът изненада Карин.
— Не, другарю директор. Не ми се вярва, че след два провалени брака ще се втурне към трети.
— Може би ако забременееш? — каза той, докато свиваха от пътя по пътеката, водеща към изоставена калаена мина.
— От каква полза ще съм за партията, ако, трябва да посветя цялото си време на отглеждане на дете? Аз съм обучен оперативен агент, а не детегледачка.
— В такъв случай представи доказателства, другарко Брант, защото не мога все да повтарям като папагал на началниците си в Москва „утре“, „утре“, „утре“.
— Следващия понеделник Барингтън ще участва във важна среща в Брюксел, на която ще бъде подписан договорът за влизане на Великобритания в Европейската икономическа общност. Предложи ми да отида с него. Може да успея да науча нещо полезно, тъй като на срещата ще присъстват много чуждестранни делегати.
— Добре. При толкова много амбициозни политици, опитващи се да докажат колко са важни, гледай да си отваряш ушите. Особено на вечери и неформални срещи. Те нямат представа колко езици владееш. И не се изключвай вечерта, след едно-две питиета ще се отпуснат и може да кажат нещо, за което после да съжаляват, особено в компанията на красива жена.
Карин си погледна часовника.
— По-добре да се връщаме. Трябва да съм в Бристол навреме за вечеря с Джайлс и семейството му.
— Това не бива да се пропуска — каза Пенгели и двамата тръгнаха обратно. — И не забравяй да пожелаеш на Джайлс… весела Коледа.
На връщане от Труро към Бристол Карин не можеше да спре да мисли за дилемата, пред която беше изправена. През изминалата голина се бе влюбила силно в Джайлс и никога досега не се бе чувствала толкова щастлива, но се беше оплела, играеше роля, в която вече не вярваше, а не виждаше изход от плетеницата. Ако внезапно престанеше да предоставя информация на Щази, господарите ѝ щяха да я привикат обратно в Берлин, ако не и нещо по-лошо. Ако изгубеше Джайлс, нямаше да има за какво да живее. Докато минаваше през портала на Имението, дилемата така и не бе разрешена и нямаше да бъде, освен ако…
— Карин ще вечеря ли с нас? — попита Ема, докато наливаше уиски на брат си.
— Да, пътува от Корнуол. Отиде да види баща си, така че може и малко да закъснее.
— Толкова е будна и пълна с живот — каза Ема. — Не мога да си представя какво намира в теб.