— Така е. И да не си помислите, че не знае какви са чувствата ми към нея. Достатъчно пъти я молих да се омъжи за мен.
— Защо според теб все ти отказва? — попита Хари.
— При моето брачно досие кой би могъл да я внни? Но си мисля, че май започва да омеква.
— Това е добра новина. И много се радвам, че и двамата ще бъдете с нас на Коледа.
— А как ти харесва в Камарата на лордовете напоследък? — смени темата Хари.
— Беше много интересно да следвам Джефри Рипон, който отговаря за включването ни в ЕИО. Следващата седмица пътувам за Брюксел, за да присъствам на подписването на договора.
— Четох речта ти в Хансард — каза Хари. — И споделям мнението ти. Да видим дали ще си спомня точните ти думи: „Някои говорят за икономика, други за търговски отношения, но аз ще гласувам за този законопроект ако не за друго, то най-малкото за това, че той ще гарантира, че нашата младеж само ще чете за две световни войни и никога няма да ѝ се наложи да преживее трета“.
— Поласкан съм.
— И какво е приготвила новата година за теб, Джайлс? — попита Ема, докато пълнеше чашата му.
— Включен съм в екипа за общите избори и съм начело на кампанията за спорните места. Има и още по-добра новина. Гриф Хаскинс се съгласи да се върне в играта и да стане началник на щаба ми.
— Значи двамата ще обикаляте страната и какво точно ще правите? — попита Ема.
— Ще посещаваме шейсетте и два спорни района, които ще определят резултата от следващите избори. Ако спечелим всички, което е много малко вероятно, ще получим мнозинство от около трийсет депутати.
— А ако изгубите всички?
— Консерваторите ще останат на власт. Аз ще съм история и подозирам, че приятелката ти Маргарет Тачър ще бъде следващият министър на финансите.
— Очаквам го с нетърпение — каза Ема.
— Прие ли предложението ѝ да се срещнете отново?
— Покани ме на питие в Камарата на общините след две седмици.
— А не на обяд? — учуди се Хари.
— Тя не обядва — каза Джайлс.
Ема се разсмя.
— Така че не смятай нищо казано от теб за лично, защото съм и с двата крака във вражеския лагер.
— Собствената ми сестра заговорничи срещу мен.
— По-добре го приеми.
— Не е нужно да се безпокоиш прекалено — каза Хари. — Ема току-що стана настоятел на Бристолската кралска лечебница, така че няма да ѝ остане много време за политика.
— Поздравления, сестричке. Еди Листър е първокласен председател и ще ти хареса да работиш с него. Но какво те накара да се съгласиш да се заемеш с такова натоварващо задължение?
— Мейзи. Оказа се, че е била доброволка и е отговаряла за болничната библиотека. А аз изобщо не знаех.
— В такъв случай можеш да си сигурна, че всяка книга трябва да бъде съответно подпечатана и върната навреме, ако не искаш да бъдеш глобена.
— Тя ще бъде трудна за подражание, както непрекъснато ми напомнят всички. Вече открих, че работата в болницата не спира денонощно. В сравнение с нея „Барингтън Шипинг“ е направо детска игра.
— Еди кой отдел те помоли да дундуркаш?
— Сестринския. Със старшата сестра вече се срещаме веднъж седмично. Държавната болница е нещо много различно от акционерно дружество, защото там никой не говори за печалби, а само за пациенти.
— Накрая ще станеш социалистка — отбеляза Джайлс.
— Как ли пък не. Крайният резултат продължава да диктува успеха или провала на всяка организация, така че помолих Себастиан да прегледа годишните отчети на болницата и евентуално да открие начини за, намаляване на разходите или икономии.
— Как я кара Себастиан след всичко, през което премина? — попита Джайлс.
— Физически се оправи повече или по-малко, но подозирам, че за психическото му възстановяване ще е нужно доста повече време.
— Напълно разбираемо — рече Джайлс. — Първо Сам, а после Надира. Можем ли изобщо да си представим как се справя?
— Просто се отдава изцяло на работата — каза Ема.
— Откакто стана главен изпълнителен директор на банката, работи в някакви безумни часове. Сякаш изобщо няма личен живот.
— Повдигал ли е някой от вас деликатната тема за Саманта? — попита Джайлс.
— Един или два пъти — каза Хари. — Но реакцията винаги е една и съща. Няма да помисли да се свърже с нея, докато Майкъл е жив.
— Това и за Джесика ли се отнася?
— Боя се, че да, макар че никога не споменавам внучката ни, освен ако той не го направи.
— Но майка ти беше права — рече Ема. — Годините се изнизват и Джесика ще стане млада жена, преди някой от нас да успее да се срещне с нея.