— Много ми е приятно да се запознаем! — каза старата дама и протегна тънка кокалеста ръка, гласът и обаче не бе немощен като тялото ѝ. — Четох за изумителното ви бягство през Желязната завеса. Сигурно е било голямо изпитание.
— Щеше да е невъзможно без Джайлс.
— Да, той е чудесен човек, макар че понякога действа необмислено — каза тя.
До масата им се появи сервитьор.
— Чай за двама, Стенли, и две от онези ужасни препечени питки, леко прегорени. И не се скъпи с маслото.
— Разбира се, милейди.
— Виждам, че сте били на пазар.
— Да. Джайлс имаше нужда от чорапи. Освен това сестра му има рожден ден, а той забрави да ѝ вземе подарък. Тя и съпругът ѝ ще вечерят с нас днес.
— Никога не е лесно да намериш подходящия подарък за друга жена — каза баронесата, докато на масата се появи поднос с чай и две леко прегорени питки. — Аз ще съм домакинята. Мляко?
— Да, благодаря — каза Карин.
— Захар?
— Не, благодаря.
— Колко благоразумно! — отбеляза баронесата, докато си слагаше две лъжички захар. — Но на моята възраст е малко късно да се безпокоя за фигурата си. — Карин се разсмя надлежно. — И тъй, сигурно се чудите защо исках да ви видя.
— Джайлс ми каза, че редовно организирате малки чайни сбирки.
— Но не и като тази.
— Боя се, че не ви разбирам.
Баронесата остави чашата си и погледна Карин право в очите.
— Искам да ме слушате много внимателно, млада госпожице, — Макар да говореше тихо, думите ѝ бяха кристално ясни. — Това ще бъде единствената ни среща, освен ако не следвате инструкциите ми дословно.
Карин се зачуди дали старицата не се шегува, но по маниерите ѝ беше ясно, че е напълно сериозна.
— Британците обичаме да създаваме впечатление, че сме многословни аматьори, но някои от нас не се лъжат така често и макар че стана вълнуващ материал за пресата, бягството ви от Източен Берлин стана в прекалено удобен момент.
Карин усети как се разтреперва.
— Ако лейбъристите спечелят следващите избори, ще бъдете в идеална позиция да посрамите силно не само правителството, но и страната.
Карин се вкопчи в облегалките на стола си.
— От известно време знаем, че Джон Пенгели не е ваш баща и че докладва пряко на маршал Кошевой. Озадачава ни обаче, че макар да живеете в тази страна вече повече от две години, като че ли не сте предали никаква съществена информация на другата страна.
На Карин ѝ се искаше Джайлс да дойде и да я спаси, но знаеше, че няма шанс за подобно нещо.
— Изпитвам облекчение, че не сте така глупава да отричате, защото има изход от кашата, стига да сте склонна да сътрудничите.
Карин не отговори.
— Ще ви дам шанса да работите за тази страна. Лично ще се погрижа редовно да получавате информация, която ще кара Щази да вярва, че още работите за тях. Но в замяна очакваме да научаваме всичко, с което се занимава Пенгели. Всичко без изключение.
Карин вдигна чашата си, но ръката ѝ така трепереше, че я остави обратно на масата.
— Аз ще бъда ваш надзорник — продължи баронесата. — И какво по-добро прикритие за вас от това да се срещате от време на време на чашка чай с дърта кранта от Камарата на лордовете. Това ще кажете на Джайлс, освен ако не искате да научи истината.
— Не, това е последното, което искам — заекна Карин.
— Тогава да оставим нещата такива, каквито са. Милият ми съпруг отиде в гроба с вярата, че съм заместник-министър на външните работи, каквато наистина бях във всяко отношение. Би избухнал в смях, ако му кажете, че съм шпионка. Трябва да ви предупредя, мис Брант, че ако смятате, че не можете да действате според плана ни, ще се озовете на следващия самолет за Източен Берлин и аз ще съм онази, която ще трябва да каже истината на лорд Барингтън. — Тя направи пауза. — Виждам, че изпитвате известни чувства към Джайлс.
— Обожавам го — съвсем откровено каза Карин.
— Значи сър Джон е преценил правилно. Наистина сте искали да избягате от Източна Германия, за да бъдете с него. Е, ще трябва просто да продължите да баламосвате повечето хора през повечето време. А, виждам, че Джайлс идва. Ако получа утре благодарствена картичка от вас, ще знам на коя страна сте. Ако ли не, по-добре двамата с Пенгели хващайте вечерния самолет за Източна Германия.
— Синтия, не изглеждате и с един ден над четирийсетте — каза Джайлс.
— А вие си оставате все същия непоправим ухажор и ласкател, Джайлс Барингтън.
— Виновен. Много мило от ваша страна да поканите Карин на чай.
— Проведохме изключително интересен разговор.
— А сега трябва да ви я отмъкна, защото ще водим сестра ми на вечеря.