— Да отпразнувате рождения ѝ ден, както ми каза Карин. Няма да ви задържам повече.
Карин се изправи несигурно, взе чантата и каза:
— Благодаря за чая.
— Надявам се да дойдете отново, Карин.
— С удоволствие.
— Забележителна бабка — каза Джайлс, докато вървяха по коридора. — Макар че май никой не е съвсем сигурен какво е правила във Външно. А сега нещо по-важно — спомни ли си да ми купиш чорапи?
— Да, скъпи. Синтия ми каза, че е била заместник-министър.
— Не се и съмнявам… А успя ли да намериш подарък за Ема?
28
Ема закъсняваше за срещата. Трябваше бързо да се научи да жонглира с три топки едновременно и за първи път в живота ѝ имаше моменти, когато се питаше дали не се е натоварила с повече, отколкото може да понесе.
Ръководството на фамилната компания си оставаше основният ѝ приоритет и дневна работа, както обясни на Хари. Но отговорностите ѝ като настоятел на болницата ѝ отнемаха много повече време, отколкото беше очаквала. Официално трябваше да присъства на три заседания на борда годишно и да отделя два дни месечно на болницата. Много скоро обаче откри, че отделя по два дни седмично. Можеше да обвинява единствено себе си, защото ѝ харесваше всяка минута от работата ѝ като надзорник на медицинските сестри.
В болницата работеха над две хиляди сестри и стотици доктори, а старшата сестра Мима Пъдикомби бе не от старата, а от прастарата школа. Флорънс Найтингейл сигурно с радост би я взела със себе си в Крим. На Ема ѝ харесваше да научава за ежедневните проблеми, с които се сблъскваше Мима — от едната страна на везните бяха надутите консултанти, които се смятаха за всесилни, а от другата пациентите, които знаеха правата си. Някъде между тях попадаха сестрите, от които се очакваше да се грижат и за едните, и за другите, като гледат усмивките никога да не слизат от лицата им. Нищо чудно, че Мима така и не се беше омъжила. Тя имаше две хиляди тревожни дъщери и хиляда непослушни синове.
Ема бързо се озова до гуша в ежедневната рутина и бе трогната, че Мима не само търси съвета ѝ, но се отнася с нея като с равна, споделя безпокойствата и амбициите си за болницата, на която бе посветила живота си. Но срещата, за която закъсняваше сега, нямаше нищо общо със задълженията ѝ в Бристолската кралска лечебница.
По-рано сутринта премиерът бе посетил кралицата в Бъкингамския дворец и бе поискал разрешението ѝ да разпусне парламента, за да се проведат общи избори. Ема бе спазила обещанието си към Маргарет Тачър и влезе в предизборния комитет, който отговаряше за седемдесет и един избирателни района в Западна Англия. Тя представляваше Бристол с неговите седем места, две от които бяха спорни, като едното беше някогашната територия на Джайлс. През следващите три седмици двамата с Джайлс щяха да стоят на отсрещните страни на улицата и да умоляват избирателите да подкрепят каузата им.
Ема бе благодарна, че кампанията ще приключи след месец, защото трябваше да приеме, че „Барингтън" и болницата няма да я виждат често до деня след изборите. Хари така и не свикна, че тя се промъкваше в леглото след полунощ и изчезваше преди да се е събудил на следващата сутрин. Повечето мъже биха заподозрели, че жена им си има любовник. Ема имаше трима.
Беше хапещо студен следобед и двамата навлякоха тежки палта, шалове и ръкавици, преди да излязат на обичайната си разходка. Разговаряха на незначителни теми, докато не стигнаха изоставената калаена мина, където нямаше да ги безпокоят полковници, туристи и шумни деца.
— Имаш ли нещо стойностно за докладване, другарко Брант? Или и това пътуване е било напразно?
— Военноморските сили ще проведат учения в Гибралтар на двайсет и седми и двайсет и осми февруари, на които за първи път ще участва новата ядрена подводница.
— Как се добра до тази информация? — попита Пенгели.
— С Барингтън бяхме поканени на вечеря с командващия флота в Адмиралтейството. Открих, че ако си мълчиш достатъчно дълго, се сливаш с обстановката също като тапет.
— Поздравления, другарко. Знаех си, че накрая ще изкараш нещо добро.
— Мога ли да потърся съвета ти по един друг въпрос, другарю директор? — След като се увери отново, че наоколо няма никой, който би могъл да ги чуе, Пенгели кимна. — Барингтън ме помоли да стана негова жена. Как би искала партията да отговоря?
— Трябва да приемеш, разбира се. След като се ожените, никога няма да могат да те разобличат, защото това би свалило правителството.
— Щом така искаш, другарю директор.