Ема се прибра в десет вечерта в деня на изборите и двамата с Хари цяла нощ следиха резултатите от цялата страна. След обявяването на първото преброяване в Билърикий бързо стана ясно, че резултатът ще бъде почти равен, а когато малко след 4:30 сутринта обявиха и последното място в Каунти Даун в Северна Ирландия, лейбъристите си бяха осигурили мнозинство 301 срещу 297, макар че торите имаха над 200 000 гласа повече.
Тед Хийт отказа да подаде оставка и през следващите няколко дни се опита да скалъпи коалиция с либералите, която можеше да осигури мнозинство на консерваторите. Тя обаче се разпадна, когато лидерът на либералите Джеръми Торп настоя като условие за подкрепата им да се въведе закон за пропорционални система на следващите избори. Хийт знаеше, че съпартийците му не биха се съгласили на подобно нещо, и затова, се върна в Бъкингамския дворец и съобщи на кралицата, че не е в състояние да сформира правителство.
На следващата сутрин Нейно величество извика лидера на лейбъристите и го покани да състави правителство на малцинството. Харолд Уилсън се нанесе на Даунинг Стрийт 10 и през остатъка от деня определяше членовете на кабинета си.
Ема остана доволна, когато телевизионните камери показаха как Джайлс влиза на среща с премиера. Двайсет минути по-късно излезе като лидер на Камарата на лордовете. Тя се обади на брат си да го поздрави за назначението.
— Трябват двойни поздравления — рече Джайлс. — Карин най-сетне се съгласи да се омъжи за мен.
Ема едва ли можеше да се зарадва повече, но когато вечерта съобщи новината на Хари, той не сподели ентусиазма ѝ. Щеше да го разпита защо винаги се отнася отрицателно към Карин, ако телефонът не бе иззвънял. От местния вестник я питаха дали иска да направи изявление, но не за правителството на малцинството или за назначението на брат ѝ, а за трагичната смърт на Еди Листър.
На следващата вечер Ема отиде на спешната среща на болничното настоятелство. Започнаха с минута мълчание в памет на покойния председател, който бе получил инфаркт, докато се катерел в Алпите с двамата си синове. Мислите на Ема бяха с жената на Еди Уенди, която бе отлетяла за Швейцария, за да бъде с децата си и да върне тялото на съпруга си у дома. Втората точка от дневния ред бе избирането на нов председател. Дългогодишният заместник на Еди Ник Калдъркрофт бе предложен, подкрепен и избран единодушно на мястото на Еди. Той говори топло за човека, с когото бе имал честта да работи, и се зарече да продължи завещаното от него.
— Но — наблегна той — тази задача ще бъде много по-лесна, ако изберем подходящия човек за мой заместник. Едва ли някой ще се изненада, че първият избор е Ема Клифтън.
Ема не беше изненадана, а шокирана — подобна мисъл изобщо не ѝ бе хрумвала. Огледа останалите на масата и осъзна, че явно всички са съгласни с новия председател. Започна да скалъпва отговора си колко е поласкана от вярата им в нея, но за съжаление точно сега е невъзможно, защото… Но после вдигна очи и видя снимката на дядо си, който се взираше в нея от стената. Сър Уолтър Барингтън я гледаше с онзи пронизващ поглед, който тя така добре помнеше от училищните си години, когато я хванеха да прави нещо нередно.
— Благодаря, господин председател. За мен е огромна чест и ще се опитам да оправдая доверието ви.
Когато вечерта се прибра, трябваше да обяснява на Хари защо е помъкнала дебел наръч папки. Той не изглеждаше изненадан.
— В края на краищата ти беше очевидният избор.
Телефонът иззвъня.
— Ако е кралицата — твърдо рече Ема, — кажи благодаря, но просто нямам време да стана премиер.
— Не е кралицата — отвърна Хари. — Но спокойно може да е следващият премиер — добави той, докато ѝ подаваше слушалката.
— Исках да ви благодаря, Ема — каза Маргарет Тачър, — за всичко, което направихте за партията в Западна Англия по време на Кампанията, и да ви предупредя, че съм сигурна, че след няколко месеца ще има нови избори и отново ще се наложи да се обърнем към вас за помощ.
Предсказанието на мисис Тачър се оказа правилно, защото лейбъристите не бяха в състояние да печелят гласуванията и често им се налагаше да разчитат на подкрепата на някоя от по-малките партии, а веднъж дори се наложи да докарат един депутат на носилка. Затова никой не бе изненадан, когато през септември Харолд Уилсън помоли кралицата да разпусне Парламента за втори път в рамките на годината. Три седмици по-късно под лозунга „Вече знаете как работи лейбъристко правителство“ Уилсън се върна на Даунинг Стрийг 10 с три гласа мнозинство в Камарата на общините.