Първото обаждане на Ема бе не до Джайлс, за да го поздрави, че е запазил мястото си в кабинета, а до Маргарет Тачър в дома ѝ на Флъд Стрийт в Челси.
— Трябва да се кандидатирате за лидер на партията, Маргарет.
— Мястото не е вакантно — напомни ѝ мисис Татър. — И няма намеци, че Тед възнамерява да се оттегли от поста.
— Тогава го изхвърлете в тъч — твърдо каза Ема. — Може би е време да му се напомни, че е изгубил три избори от четири.
— Така е — каза Тачър, — но торите не са известни с това, че изхвърлят лидерите си, както ще откриете сама, когато разговаряте с партийните поддръжници на следващата среща на комитета. Между другото, Тед прекара миналата седмица в обаждане на всеки председател на избирателен район един по един.
— Следващият лидер на партията няма да се избере от председателите на избирателните райони, а от колегите ви в Парламента — каза Ема. — Те са единствените, които имат глас. Така че няма да е зле вие да започнете да им се обаждате един по един.
Ема гледаше отстрани как дискусията около партийното лидерство се разширява все повече и повече. Никога досега не бе чела толкова много вестници, не бе слушала толкова радиопредавания и не бе гледала толкова телевизионни дебати, продължаващи често до късно вечерта.
Сякаш глух и сляп за ставащото около него, Тед Хийт, подобно на Нерон, продължаваше да свири цигулката си. А после, в опит да наложи авторитета си върху партията, свика избори за партийно ръководство на 4 февруари 1975 г.
През следващите няколко дни Ема многократно се опитваше да се обади на Маргарет Тачър, но линията бе постоянно заета.
Когато най-сетне се свърза, Ема прескочи любезностите.
— Никога няма да ви се отвори по-добър шанс да поведете партията — каза тя. — Особено като се има предвид, че старите дружки от кабинета на Хийт не са склонни да се изправят срещу него.
— Може и да сте права — каза Маргарет, — поради което някои от колегите ми в Камарата на общините се опитват да преценят шансовете ми, ако реша да изляза на ринга.
— Трябва да действате сега, докато мъжете още си мислят, че участват в някакъв клуб на стари момчета, който никога не би приел жена за свой член.
— Знам, че сте права, Ема, но разполагам само с няколко карти и трябва да реша кои да избера и кога да ги покажа. Една грешка и ще остана на задните скамейки до края на политическата си кариера. Обаждайте се, Ема. Знаете колко ценя мнението ви като човек, който не се е заврял в Уестминстър и не мисли само каква ще бъде изгодата му.
Ема се оказа права за „клуба на старите момчета", защото всички динозаври в партията останаха верни на Хийт, наред с „Телеграф“ и „Мейл“. Единствено „Спектейтър“ неуморно натискаше мисис Тачър да се кандидатира. И когато — за огромно задоволство на Ема — тя в крайна сметка позволи да издигнат името ѝ, оповестяването бе посрещнато от вътрешния кръг на Хийт с насмешка и презрение, а пресата отказваше да приеме предизвикателството сериозно. Самият Хийт пък разправяше на всеки, който беше готов да го слуша, че тя е просто фигурант.
— Скоро ще открие, че е сериозна фигура — беше единственият коментар на Ема по темата.
В деня на изборите Джайлс покани сестра си на обяд в Камарата на лордовете, за да бъде сред първите научили резултата. Ема намери атмосферата в коридорите на властта за наелектризираща и за първи път разбра защо толкова иначе здравомислещи човешки същества не могат да устоят на рева на политическата джунгла.
Последва Джайлс нагоре до първия етаж, за да гледа как депутатите на торите влизат в зала 7, за да пуснат гласовете си. Петимата кандидати не се виждаха никъде, само помощниците им сновяха навсякъде и се мъчеха да убедят последните колебаещи се, че техният човек е сигурният победител.
В шест часа вратата на залата се затвори, за да може да започне преброяването на гласовете под надзора на председателя на комисията. Петнайсет минути по-късно, още преди Едуард дю Кан да успее да обяви резултата, отвътре се чуха ликуващи викове. Всички в коридора се умълчаха в очакване на новината.
— Тя спечели — разнесе се вик и подобно на падащи блокчета домино, думите бяха повторени отново и oтново, докато не достигнаха тълпите на улицата.
Ема беше поканена на питие в кабинета на победителката.
— Още не съм спечелила — каза Тачър, след като Ейри Нийв вдигна чаша за здравето на новия лидер на опозицията. — Да не забравяме, че това беше само първият рунд и нататък задължително някой ще се изправи срещу мен. Няма да съм спечелила, докато не открием дали една жена може не само да води партията на торите, но и да стане премиер. Така че на работа — добави тя и не позволи да напълнят отново чашата ѝ.