Късно, много по-късно Ема се обади на Хари да му обясни защо е изпуснала последния влак за Бристол.
По обратния път на следващата сутрин Ема се замисли за приоритетите си и разпределението на времето. Вече беше решила да се оттегли като районен председател на Консервативната асоциация, ако Тед Хийт бъде преизбран за лидер на торите, но бе приела, че след като бе застанала открито на страната на Маргарет Тачър, ще трябва да остане на поста си до отминаването на следващите избори. Но как можеше да жонглира с отговорностите си като председател на борда на „Барингтън“ и заместник-председател на болничното настоятелство наред с ангажиментите ѝ в партията, щом в денонощието имаше само двайсети четири часа? Все още се бореше с проблема, когато слезе от влака на Темпъл Мийдс и се нареди на опашката за таксита. Изобщо не бе близо до решението, когато колата спря пред Имението.
Отвори вратата и се изненада, когато Хари се втурна от кабинета си насред часовете за писане.
— Какво има, скъпи? — попита тя, разтревожена, че подобно поведение може да означава единствено лоши новини.
— Ник Крофт звъня три пъти и помоли да му се обадиш веднага щом се прибереш.
Ема вдигна телефона и набра номера, записан от Хари в бележника. Отговориха ѝ още на първото позвъняване.
— Ема се обажда. — Изслуша внимателно председателя. — Много съжалявам, Ник — каза накрая. — Естествено, че разбирам защо смятате, че трябва да се оттеглите.
1975
29
— Търси ви доктор Улф — каза Рейчъл.
Макар че Себастиан не беше разговарял с дамата от доста време, нямаше изгледи да забрави това име.
— Мистър Клифтън, обаждам се да ви кажа, че Джесика има няколко картини в изложбата в края на учебната година, които показват, че напълно заслужава стипендията ви. Смятам едно от платната за изключително. Нарича се „Баща ми“.
— Кога е изложбата?
— Този уикенд. Открива се в петък вечерта и продължава до неделя включително. Давам си сметка, че разстоянието е твърде голямо, за да видите само няколко картини, затова ви пратих каталога по пощата.
— Благодаря. Някои от картините ѝ продават ли се?
— Всички работи се продават и тази година децата решиха да дарят средствата на Американския червен кръст.
— В такъв случай ще купя всичките — каза Себастиан.
— Боя се, че е невъзможно, мистър Клифтън. Другите родители с право ще възразят, ако картините бъдат продадени преди откриването на изложбата, и това е правило, което не смятам да нарушавам.
— В колко часа е откриването?
— В пет следобед в петък.
Себ отвори бележника си и провери какво е планирал за уикенда. Виктор го беше поканил на Уайт Харт Лейн да гледат Спърс срещу Ливърпул, а вуйчо му Джайлс организираше парти в Лордс. Вземането на решение не бе трудно.
— Ще летя в петък сутринта. Но не искам Джесика или майка ѝ да научават, че съм в града, докато съпругът ѝ е все още жив.
Последва дълга пауза, след което д-р Улф каза:
— Но господин Бруър почина преди повече от година, мистър Клифтън. Много съжалявам, мислех, че знаете.
Себастиан се срина в стола си, сякаш беше фраснат от боксьор тежка категория. Опита се да си поеме дъх докато осъзнаваше чутото.
— Извинявам се, но…
— Няма за какво да се извинявате, доктор Улф, Но въпреки това предпочитам да не научават, че ще дойда.
— Както желаете, мистър Клифтън.
Себастиан вдигна глава и видя, че секретарката стои на вратата и му маха трескаво.
— Трябва да затварям, доктор Улф, изникна нещо. Благодаря за обаждането и с нетърпение очаквам да се видим в края на седмицата — каза той и затвори. — Рейчъл, в петък сутринта ще летя за Вашингтон и вероятно ще се върна в неделя. Искам двупосочен билет първа класа, хиляда и петстотин долара в брой и ще те помоля да ми направиш резервация в „Уилард“. — Себ замълча. — Имаш много особено изражение, Рейчъл.
— Мистър Хардкасъл дойде преди петнайсет минути и всички ви чакат в кабинета на председателя за подписването на документите.
— Разбира се, церемонията по подписването. Как можах да забравя?!
Себ изскочи от стаята и забърза по коридора. Нахълта в кабинета на председателя и завари Хаким Бишара, Виктор Кауфман и Арнолд Хардкасъл, които преглеждаха документите за сливането.
— Извинете, господин председател. Неочаквано обаждане от Щатите.