Бързо хвърли пореден поглед към вратата, след което отиде при младата жена, която седеше зад бюро с табелка ПРОДАЖБИ. Прелисти каталога и попита за цената на картини 9, 12,18,21,37 и 52. Тя провери списъка си.
— С изключение на номер трийсет и седем всички са по сто долара. Разбира се, парите отиват за благотворителност.
— Само не ми казвайте, че трийсет и седми номер е вече продаден.
— Не, сър. Продава се, но цената е петстотин долара.
— Вземам и шестте — каза Себ, докато вадеше портфейла си.
— Това прави хиляда долара — каза жената, без да се мъчи да скрие изненадата си.
Себ отвори портфейла си и веднага се сети, че в бързината да не изпусне таксито е оставил повечето си пари в сейфа.
— Можете ли да ми ги запазите? — попита той. — Ще се погрижа да получите парите много преди изложба, та да затвори.
Не искаше да ѝ обяснява защо не може просто да напише чек. Това не влизаше в план А.
— Съжалявам, сър, но не мога да го направя — отвърна младата жена.
В същия момент нечия ръка легна на рамото му. Себ замръзна и се обърна, обзет от паника. Д-р Улф му се усмихваше.
— Мис Томкинс — твърдо рече тя. — Всичко е наред.
— Разбира се, госпожо директор. — Тя погледна отново към Себ. — На чие име да запиша продажбата?
— На мое — каза д-р Улф, преди Себ да успее да отговори.
— Благодаря — каза той. — Кога мога да ги взема?
— По всяко време в неделя следобед — каза мис Томкинс. — Изложбата приключва в пет.
— Благодаря още веднъж — каза Себ и се обърна към д-р Улф.
— Дойдох да ви предупредя, че току-що видях Саманта и Джесика да спират на паркинга. — Себ погледна към вратата, която май беше единственият изход. — Елате — каза д-р Улф. — Ще ви отведа в кабинета си.
— Благодаря — каза Себ, докато тя го водеше към края на коридора и през врата с надпис ЛИЧЕН КАБИНЕТ.
След като затвори, д-р Улф се обърна към него.
— Защо не искате да кажа на Саманта, че сте долетели специално, за да видите творбите на Джесика? Сигурна съм, че и двете много ще се зарадват да ви видят и че Джесика ще бъде много поласкана.
— Това е риск, който не желая да поема засега. Но мога ли да ви попитам как върви Джесика в училището?
— Както виждате от картините, които току-що купихте, стипендията ви се оказа мъдра инвестиция и продължавам да съм сигурна, че тя ще е първото момиче от „Джеферсън“, което ще спечели стипендия в Американския колеж за изкуства. — Себ не можеше да скрие бащинската си гордост. — А сега по-добре да се връщам, преди да са започнали да се чудят къде съм. Ако отидете до края на коридора, мистър Клифтън, ще намерите задния изход към двора, така че никой няма да ви види как си отивате. А ако размислите до неделя, имате телефона ми. Само ми се обадете и ще направя всичко по силите си, за да ви помогна.
Хаким Бишара изкачваше стълбата на самолета с чувството, че пътуването му до Нигерия е било пълна загуба на време. Беше търпелив човек, но в този случай дори неговото търпение достигна пределите си. Петролният министър го накара да чака пет часа, а когато най-сетне го въведоха при него, той като че ли не беше напълно запознат с проекта за ново пристанище и предложи да се срещнат отново след две седмици, сякаш офисът на Бишара се намираше зад ъгъла. Петнайсет минути по-късно Бишара си тръгна с обещание от страна на министъра, че ще се запознае с въпроса и ще се свърже с него. Не таеше особени надежди.
Върна се в хотела, освободи стаята и взе такси до летището.
Всеки път, когато се качваше в самолет, Хаким се надяваше на едно от две неща — да седи или до красива жена, която ще прекара няколко дни в непознат град, или до бизнесмен, с когото не би се срещнал при други обстоятелства и който би могъл да прояви интерес да си открие сметка във „Фартингс“. „Фартингс Кауфман“, поправи се той и се зачуди колко ли време ще му е нужно да свикне с новото име. През годините бе сключил три големи сделки, защото беше седял до някого в самолет, и се бе срещнал с безброй жени, една от които разби сърцето му след пет идилични дни в Рим, когато му каза, че е омъжена, и после отлетя за дома си. Стигна до място 3А. Съседната седалка беше заета от толкова красива жена, че беше трудно да не я зяпне. След като закопча колана си, той хвърли поглед към нея и видя, че тя е погълната от роман, който Хари Клифтън му бе препоръчал да прочете. Не можеше да си представи как книга за зайци може да бъде привлекателна за някого.