— Разбира се — каза Бишара и остави малкия си сак на ниската маса.
Появи се друг служител и застана на една крачка зад колегата си, който систематично преравяше багажа на Хаким. Намери единствено тоалетни принадлежности, две ризи, два чифта гащета, два чифта чорапи и две копринени вратовръзки — всичко, което му бе нужно за двудневен престой. След това митничари дръпва ципа на малкия страничен джоб, конто Хаким рядко използваше. Хаким се втрещи, когато мъжът извади целофанена торбичка с някакво бяло вещество. Макар никога през живота си да не бе вземал наркотици, той знаеше отлично какво има вътре.
— Това ваше ли е, сър? — попита служителят.
— Никога през живота си не съм виждал това нещо — искрено отвърна Хаким.
— Ако обичате, елате с нас, сър.
31
Дезмънд Мелър прочете заглавието в „Дейли Мейл" и се усмихна.
БАНКЕР ОТ СИТИ АРЕСТУВАН ЗА ТРАФИК НА ХЕРОИН
Беше стигнал едва до средата на статията, когато погледна Ейдриън Слоун и каза:
— Получило се е отлично, Ейдриън, сякаш сам си го писал.
Слоун хвърли на масата своя брой на „Сън“.
— Мисля, че това ще ти се стори още по-добро.
БАНКЕРЪТ БИШАРА ЗАД РЕШЕТКИТЕ
Мелър се разсмя.
— Няма надежда да оцелее след подобни заглавия — каза Джим Нолс. — Дори „Файнаншъл Таймс“ казва, цитирам: „Националната банка потвърждава, че не е получила искане за сливането на „Фартингс“ и „Кауфман“ и няма да излиза със становище по въпроса“.
— Иначе казано, „не ни досаждайте повече“ — обобщи Слоун.
— Ама че удар — каза Мелър. — Мога ли да попитам как успя да го направиш, Ейдриън?
— Вероятно ще е по-добре да не научаваш подробностите, Дезмънд, но все пак мога да ти кажа, че основните участници вече са в безопасност в Нигерия.
— А Бишара е на топло в затвора Уондзуърт.
— Нещо повече, не мисля, че ще се радва на по-добри условия през следващите няколко месеца.
— На твое място не бих бил толкова сигурен — каза Джим Нолс. — Сладкодумният му адвокат вероятно ще го измъкне под гаранция.
— Не и ако бъде обвинен в незаконно притежание на наркотик от клас А с намерение да го пласира — каза Слоун.
— И ако бъде намерен за виновен, каква присъда го очаква? — попита Нолс.
— Според „Таймс“ минималната е пет години. Максималната не ме интересува, защото много преди това ще съм председател на „Фартингс“ — каза Мелър.
— Какво според теб ще стане с акциите на двете банки?
— Ще се сринат, но трябва да изчакаме няколко дни, докато не стигнат до дъното — каза Мелър. — Точно тогава смятам да купя още два процента, преди да вляза в борда на „Фартингс“. Докато тече процесът, ще се позиционирам като рицар на бял кон, който с неохота се притича на помощ на изпадналите в беда акционери. А след като намерят Бишара за виновен, ще се оставя да ме убедят да се върна като председател на „Фартингс“, за да спася репутацията на банката.
— Себастиан Клифтън едва ли просто ще си клати краката, докато става всичко това — отбеляза Нолс.
— Ще чака, докато не осъдят Бишара — каза Мелър.
— А след като стана председател, пръв ще му изкажа съчувствията си и ще добавя колко съжалявам, че и той смята, че трябва да се оттегли.
Себастиан седеше на стъпалата на мемориала Линкълн, потънал в мисли, подобно на шестнайсетия президент. Щеше да се върне в Англия още тази сутрин, ако училището се бе съгласило да освободи картините на Джесика, но мис Томкинс щеше да му позволи да ги вземе едва в неделя следобед.
Беше решил да се върне в училището и да разгледа отново творбите на Джесика, но не и преди да е сигурен, че е малко вероятно тя или Саманта да се върнат в събота следобед. Или всъщност се надяваше, че го направят?
Накрая остави Линкълн и тръгна да търси Джеферсън. Взе такси до училището под предлог, че трябва да се издължи колкото се може по-скоро. Влезе в залата и с облекчение видя, че родителите са съвсем малко — от многото червени точки бе ясно, че повечето са посетили изложбата във вечерта на откриването ѝ. Една неизменна фигура си оставаше прилежно на бюрото. Себ отиде при мис Томкинс и ѝ връчи хиляда долара в брой.
— Благодаря — каза тя. — Несъмнено ще ви хареса да научите, че неколцина посетители останаха разочаровани, че няма да се сдобият с някоя от картините на Джесика. Включително и майка ѝ, която поиска да купи „Баща ми“. Попита ме кой я е купил, но аз, разбира се, не можех да ѝ кажа, защото не зная името ви.
Себ се усмихна.
— Благодаря. И ако може, ще дойда да ги взема утре следобед.