Остави мис Томкинс, за да разгледа отново картините на Джесика. Остана дълго пред творбите, които вече притежаваше, а накрая със задоволството на опитен колекционер спря пред „Баща ми“, за която вече беше решил, че ще бъде окачена над камината. Тъкмо се канеше да си тръгне, когато нечий глас зад него попита:
— В огледало ли гледаш?
Себастиан се обърна и видя дъщеря си, която незабавно се хвърли да го прегърне и каза: — Защо се забави толкова?
На Себастиан рядко му се случваше да изгуби дар слово, но в момента просто не знаеше какво да каже, така че я притисна към себе си, докато накрая тя отстъпи назад и му се ухили.
— Е, кажи нещо!
— Ужасно съжалявам — успя да промълви той най-сетне. — Права си. Видях те веднъж, преди години, но не намерих кураж да ти кажа здрасти. Ама че съм глупак.
— Е, в това отношение сме на едно мнение — каза Джесика. — Но пък ако трябва да съм честна, мама също не се е покрила със слава. — Тя го хвана за ръката и го изведе от залата, като продължи да бъбри, сякаш бяха стари приятели. — Всъщност тя е точно толкова виновна, колкото и ти. Казах ѝ да се свърже с теб, след като пастрокът ми умря.
— Изобщо ли не си смятала, че той е баща ти?
— Математиката може и да ми куца, но дори аз мога да сметна, че ако съм на шест, а те са се запознали само преди пет години…
Себ се разсмя.
— Малко след смъртта на Майкъл мама потвърди онова, което вече знаех, но въпреки това не успях да я убедя да се свърже с теб.
Обиколиха парка, хванати за ръце, отбиха се в сладоледения салон „Фарел“ и си взеха сънди. Джесика бъбреше за приятелите си, за картините, за плановете за бъдещето. Докато я слушаше, Себ отчаяно се питаше как би могъл да навакса всички изгубени години само за няколко часа.
— Става късно — каза накрая той. — Майка ти няма ли да се чуди къде си?
— Себастиан — каза тя и сложи ръце на кръста си. — Аз съм на десет.
— Е, щом си толкова пораснала, какво според теб да правя сега?
— Погрижила съм сс за това. Довечера ще ни заведеш с мама на вечеря в „Белведере“. Вече направих резервация за трима в седем и половина. После остава само да решим дали ще живеем в Лондон или във Вашингтон.
— А ако не се бях върнал в училището днес следобед?
— Знаех, че ще се върнеш.
— Но аз самият не знаех.
— Това не е същото.
— Явно си измислила всичко — отбеляза Себ.
— Разбира се, че съм. Имах много време за мислене нали?
— И майка ти не е имала нищо против плановете ти?
— Всъщност още не съм ѝ казала. Но ще оправим всичко това довечера, нали?
— Вчера доктор Улф ми каза, че може да спечелиш стипендия в Американския колеж за изкуства.
— Доктор Улф ще се гордее точно толкова и ако стана първото момиче от „Джеферсън", което е влязло в Кралския колеж за изкуства, макар че искам да ида първо в „Слейд" също като другата Джесика.
— Ние с майка ти имаме ли думата по въпроса?
— Да се надяваме, че не. В края на краищата дотук само каши направихте.
Себастиан се разсмя.
— Мога ли да попитам дали отговарям на очакванията тн? — попита тя и за първи път прозвуча неуверено.
— Ти си по-талантлива и красива, отколкото съм си представял. Ами аз? — попита Себ и се yxили.
— Всъщност малко съм разочарована — каза Джесика. — Мислех си, че ще си по-висок и пo-хубав. Нещо като Шон Конъри.
Себ избухна в смях.
— Ти си най-преждевременно развитото дете, което съм виждал.
— И ще ти хареса да научиш, че мама споделя мнението ти, само дето вместо дете казва джереме и съм сиг урна, че и ти ще започнеш да казваш същото, когато ме опознаеш по-добре. А сега трябва да тръгвам. Имам да казвам на мама куп неща и с нетърпение очаквам да облека новата дреха, която си купих специално за случая. Къде ще вечеряме?
— В „Белведере“, в седем и половина.
Джесика го прегърна и избухна в сълзи.
— Какво има? — попита той.
— Нищо, Просто гледай този път да дойдеш навреме.
— Не се безпокой, ще дойда.
— По-добре гледай да дойдеш — каза Джесика и бързо си тръгна.
Мистър Арнолд Хардкасъл седеше срещу Хаким Бишара в малка стаичка в затвора „Уондзуърт“.
— Хаким, ще кажа нещо, което не съм казвал никога досега на клиент. Макар че адвокатът е задължен да осигури възможно най-добрата защита на клиента си независимо дали вярва или не в невинността му, искам да знаеш, че нямам никакво съмнение, че това е нагласено. Трябва обаче да те предупредя, че поради новата политика на правителството относно наркотиците от клас А съдията няма да има друг избор освен да отхвърли молбата за пускане под гаранция.