— И колко време ще мине преди да започне делото?
— Четири, най-много шест месеца. Уверявам те, че ще направя всичко възможно да ускоря нещата.
— И през това време аз ще остана тук, докато банката не бъде съсипана.
— Да се надяваме, че няма да се стигне дотам.
— Чете ли сутрешните вестници? — попита Бишара. — Не може да има по-лоши отзиви. Когато борсата отвори утре, лешоядите ще се нахвърлят върху трупа и ще го оглозгат до кости. Има ли някакви добри новини?
— Рос Бюканан ми звънна снощи у дома да ми каже, че с готовност ще заеме временно председателския пост до завръщането ти. Вече е направил изявление пред пресата, че не се съмнява, че ще бъдеш оправдан по всички обвинения.
— Типично за него — рече Хаким. — Приеми предложението му. Освен това Себастиан трябва да е на мястото си, когато борсата отвори.
— В момента той е във Вашингтон. Звънях няколко пъти в хотела му, но не е в стаята си. Оставих съобщение да ми се обади спешно. Има ли нещо друго, което да направя?
— Да, Арнолд, има. Искам да намериш най-добрия частен детектив. Някой безстрашен, който няма да позволи на нищо да му попречи да открие кой стои зад поставянето на хероина в сака ми.
— Първото име, което ми идва наум, е главен инспектор Бари Хамънд, но изгубих връзка с него, откакто напусна полицията.
— Пенсионирал ли се е?
— Не, подаде оставка, след като беше обвинен в подхвърляне на улики за някакъв гангстерски бос, който все се измъквал, при това не от друго, а от убийства.
— Как попадна на него?
— Бях негов защитник, когато се стигна до съд. Оправдаха го, но на следващия ден той подаде оставка.
— В такъв случай го намери, защото искам да го видя колкото се може по-скоро.
— Ще се заема веднага. Нещо друго?
— Свържи се със Себастиан.
Себ бавно тръгна обратно към хотела, замислен за всички пропилени години и как смята да се реваншира независимо от жертвите, които трябва да направи. Само Саманта да му дадеше втори шанс. Права ли беше Джесика? Наистина ли бяха готови да живеят в Лондон? Довечера нямаше да е като на първа среща и той подозираше, че Саманта ще е нервна също като него. В края на краищата неотдавна беше изгубила съпруга си, а Себ нямаше откъде да знае как тя приема идеята да се види отново с него. Може би малката им придружителка знаеше повече, отколкото бе склонна да признае. Още една жена, от раздялата с която се ужасяваше.
Когато влезе в хотела, отиде на рецепцията и попита:
— Колко време ще ми е нужно да стигна до ресторант „Белведере“?
— Той е зад ъгъла, сър, така че ще стигнете за няколко минути. Имате ли резервация? Със сигурност ще е пълен в събота вечер.
— Да, имам — уверено рече Себ.
— Имам спешно съобщение за вас, мистър Клифтън. Бихте ли се обадили на мистър Арнолд Хардкасъл? Остави телефонен номер. Искате ли да му се обадя и да ви свържа в стаята ви?
— Да, ако обичате — каза Себ и тръгна към най-близкия асансьор. Никога не беше чувал Арнолд да използва думата „спешно“. Какво можеше да е толкова важно? Да не би да беше пропуснал да подпише някой от документите по сливането? Или Виктор беше размислил в последния момент? Влезе в стаята си и само няколко секунди по-късно телефонът иззвъня.
— Себастиан Клифтън.
— Себ. Слава богу, най-сетне се свързах с теб.
— Какъв е проблемът, Арнолд?
— Боя се, че имам лоша новина.
Себ слушаше изумен, докато Арнолд разказваше какво е станало с Хаким, след като слязъл от самолета на „Хийтроу“.
— Чисто и просто са му го подхвърлили — гневно заяви Себ.
— Точно това казах и аз — каза Арнолд. — Но се боя, че не е чисто и определено не е просто, докато уликите сочат така категорично към него.
— Къде е той сега?
— В килия в „Уондзуърт“. Смята, че е много важно да бъдеш на работното си място, когато борсата отвори в понеделник сутринта.
— Разбира се, че ще бъда. Ще взема първия полет до „Хийтроу“. — Затвори и незабавно се обади на рецепцията. — След половин час освобождавам стаята. Моля, пригответе сметката ми и бихте ли ми резервирали билет за първия полет до Лондон? Освен това бихте ли намерили номера на госпожа Майкъл Бруър и да ме свържете с нея?
Събра си бързо багажа и провери дали не е забравил нещо. Дърпаше ципа на сака си, когато телефонът иззвъня.
— Съжалявам, но номерът на госпожа Майкъл Бруър липсва в указателя.
— Тогава ме свържете с доктор Улф от училище "Джеферсън“. Тя е директорката.