Себ закрачи нервно из стаята. Ако можеше да се чуе с д-р Улф, тя със сигурност имаше номера на Сам…
Телефонът иззвъня отново.
— Доктор Улф не отговаря, мистър Клифтън. И единственият полет, за който мога да ви резервирам билет, е след по-малко от два часа, така че трябва да побързате. Всички други полети са резервирани.
— Вземете го. И ще ми трябва такси до „Дълес“.
По пътя към летището Себ дори не забеляза извисяващите се монументи, бързо течащата Потомак и гъстите гори. Мислите му бяха изцяло насочени към затворения в килия Хаким. Прие, че вече няма смисъл Арнолд да представя документите за сливане на Националната банка, след като си спомни шеговития въпрос на Хаким дали е влизал в затвора. Запита се кой ли може да стои зад това коварно дело. Ейдриън Слоун бе първият, който му дойде наум, но той не би могъл да го направи сам.
Едва когато си погледна часовника и видя, че е почти седем и половина, се сети къде трябваше да бъде по това време. Джесика щеше да си помисли, че отново ги е изоставил. Никога нямаше да повярва, че нещо може да бъде по-важно от… Плати на шофьора, втурна се в терминала, регистрира се и тръгна право към чакалнята за бизнес класа, влезе в единствената телефонна будка, пусна монета и набра указателя.
— Първо повикване за пътуващите за Лондон в седем и петдесет и пет с полета на „Бритиш Еъруейс". Ако обичате…
— Ресторант на име „Белведере“ във Вашингтон.
Няколко секунди по-късно операторката му даде номера. Себ го набра незабавно, но линията се оказа заета. Реши да вземе билета си и да опита отново след няколко минути. Може пък самолетът да имаше закъснение.
Изтича обратно в будката и набра. Пак беше заето.
— Последно повикване за пътуващите за Лондон в седем и петдесет и пет с полета на „Бритиш Еъруейс". Моля…
Напъха монетите отново и набра номера, като се молеше този път да успее. И наистина линията беше свободна.
— Хайде, вдигни, вдигни! — извика той.
— Добър вечер, ресторант „Белведере“, с какво мога Да ви помогна?
— Обажда се Себастиан Клифтън. Трябваше да вечерям в ресторанта днес със Саманта и Джесика Бруър.
— Да, сър, те пристигнаха и ви чакат в салона.
— Трябва да говоря с Джесика Бруър. Моля ви, кажете ѝ, че е спешно.
— Разбира се, сър, ще я повикам.
Себ зачака, но следващият глас, койточу, каза:
— Моля, поставете още петнайсет цента.
Затършува за монети в джобовете си, но намери само десет цента. Пъхна ги и се замоли.
— Здрасти, татко, Джеси съм.
— Джеси, здра…
Биип-биип-биип.
— Последно повикване за господин Себастиан Клифтън, пътуващ за Лондон с полета на „Бритиш Еъруейс“ от седем и петдесет и пет. Моля, явете се незабавно на изход четиринайсет.
32
Четиримата проведоха извънредно заседание на борда в понеделник сутринта. Седяха около правоъгълна маса с пластмасово покритие в тясна стаичка, използвана обикновено за правни консултации.
Рос Бюканан се настани в единия край на масата; с наръч папки на пода до него. Хаким Бишара седна срещу него, с Арнолд Хардкасъл отдясно и Себастиан отляво.
— Може би трябва да започна — каза Рос, — като ви уведомя, че — поне засега — акциите на „Фартингс“ не са паднали толкова много, колкото се опасявахме.
— Несъмнено благодарение на силното ви изказване, отразено от всички неделни вестници — каза Хаким. — Ако нещо ще задържи банката на повърхността това е вашата репутация в Сити, Рос.
— Освен това изглежда, че е замесена и трета страна, която изкупува всички налични акции — рече Себ.
— Въпросът е дали е приятел, или враг — каза Хаким.
— Не съм сигурен, но ще ти кажа веднага щом разбера.
— Как са акциите на „Кауфман“?
— Колкото и да е изненадващо — отвърна Себ, — леко се покачиха, въпреки че Виктор ясно даде да се разбере, че лично за него сливането е все още актуално и че покойният му баща е бил твой голям почитател.
— Много щедро от негова страна — каза Хаким и опря лакти на масата. — А колко от клиентите ни са закрили сметките си?
— Неколцина се обадиха да изразят загрижеността си относно обвиненията срещу вас и да посочат, че компаниите им не могат да си позволят да бъдат свързвани с дилър на наркотици.
— И вие какво им отговорихте? — попита Арнолд преди Хаким да успее да се обади.
— Казах им — продължи Рос, — че мистър Бишара не пуши и не пие, и после ги попитах на кого според тях пласира дрогата.
— Ами по-малките ни клиенти? — попита Хаким. — Те изнасят ли се?
— Някои вече прехвърлиха сметките си — каза Себ. — Но ироничното е, че от години се опитвах да се отърва от един-двама от тях и няма съмнение, че всички ще допълзят обратно, след като се докаже, че си невинен.