— И вратата ще бъде затръшната в лицата им — каза Хаким и стовари юмрук върху масата. — Какво става с частния ви детектив? — обърна се той към Арнолд — Успяхте ли да го откриете?
— Да, господин председател. Открих го да играе снукър в Ромфорд. Беше чел за случая в „Нюз ъф дъ Уърлд“ и каза, че се говори, че историята е съшита, но никой не знае кой е държал иглата и конеца, което го убеждава, че не може да е някой от обичайните заподозрени.
— Кога ще дойде да ме види?
— В шест довечера. Имайте предвид, че Бари Хамънд е труден човек. Но ако реши да поеме задачата, не бих искал да съм човекът, нагласил това.
— Как така „ако“? За какъв се мисли той, по дяволите?
— Не понася дилъри на наркотици, Хаким — спокойно отвърна Арнолд. — Смята, че всички трябва да бъдат избесени на Трафалгар Скуеър.
— Ако дори намекне, че аз…
Себастиан постави ръка върху ръката на Хаким.
— Всички разбираме през какво преминавате, господин председател, но трябва да запазите спокойствие и да оставите Рос, Арнолд и мен да се справим с натиска.
— Извинете. Разбира се, че си прав, Себ. Не си мислете, че не съм благодарен на всички ви. С нетърпение очаквам да се срещна с мистър Хамънд.
— Задължително ще ви зададе някои доста преки въпроси — каза Арнолд. — Само ми обещайте, че няма да си изпускате нервите.
— Ще бъда сладък като локум.
— Как прекарвате времето си? — попита Рос в опит да разведри обстановката. — Едва ли пребиваването тук е особено приятно.
— Тази сутрин прекарах един час в гимнастическия салон, което само ми напомни в каква лоша форма съм. После изчетох целия „Файнаншъл Таймс“. Вчера следобед направих едночасова разходка в двора в компанията на други двама банкери, затворени заради манипулиране с акции, а вечерта изиграх няколко игри на табла.
— На пари ли?
— По един паунд на игра. Има един, затворен за въоръжен грабеж, който ми прибра два паунда, но смятам да си ги върна довечера.
Тримата посетители се разсмяха.
— Купих още два процента от акциите на „Фартингс“ — каза Слоун. — Така че вече имаш място в борда.
— Тези допълнителни акции се оказаха по-скъпи, отколкото предсказваше — отбеляза Мелър.
— Така е, но брокерът ми твърди, че има някакъв голям играч, който купува акции веднага щом излязат на пазара.
— Някаква идея кой може да е той? — попита Нолс.
— Никаква, но това обяснява защо акциите не са паднали толкова, колкото очаквах. Дезмънд, ако ми позволиш да те представлявам в борда, ще разбера какво точно става и ще мога да пускам на пресата редовни празни клюки. Така малко по малко ще ги съсипем, повярвай ми.
— Още ли си сигурен, че нищо не може да бъде проследено до някой около тази маса?
— Напълно. Ние сме единствените трима, които знаят какво става, а аз съм единственият, който знае къде са заровени труповете.
След като си тръгна от срещата в затвора, Себастиан забърза обратно към банката. Рейчъл го чакаше до вратата на кабинета му.
— Трийсет и двама клиенти искат да говорят лично с вас, при това спешно.
— Кой е най-важният?
— Джими Голдсмит.
— Но банката никога не е правила бизнес с мистър Голдсмит.
— Той е близък приятел на мистър Бишара. Двамата се срещат често в клуб „Клеърмонт“.
— Ясно, тогава ще говоря първо с него.
Рейчъл се върна в стаята си и след няколко секунди телефонът на Себ иззвъня.
— Мистър Голдсмит, обажда се Себастиан Клифтън. Търсили сте ме.
— Чух, че сте посетили Хаким в затвора. Как е той?
— Държи се.
— Подобно на акциите ви.
— Значи вие сте големият играч?
— Нека просто да кажем, че купувам всяка акция, която падне с десет процента под средната си стойност.
— Но защо ви е да го правите, мистър Голдсмит? На края може да изгубите цяло състояние.
— Поради две причини, мистър Клифтън. Първо, познавам Хаким от университета и знам, че също като мен той не понася наркопласьори.
— А втората причина?
— Да кажем, че съм му задължен.
— Но въпреки това поемате огромен риск.
— Признавам, наистина е рисковано. Но когато се докаже, че Хаким е невинен, което несъмнено ще стане акциите на банката ще скочат до небето и когато ги продам, ще съм направил удар.
— Мистър Голдсмит, питам се дали не можете да ми помогнете за един друг удар.
Голдсмит изслуша внимателно молбата на Себастиан.