— Кога ще проведете това спешно заседание на борда?
— Във вторник, в десет сутринта.
— Ще дойда.
Себастиан посвети остатъка от деня на опити да върне всички обаждания. Чувстваше се като малкото холандско момче, запушило с пръст дупката в дигата. Дали тя нямаше внезапно да поддаде и водата да издави всички?
Изслушваше отново и отново едни и същи въпроси и се опитваше да увери всеки клиент, че Хаким е не само невинен, но и че банката е в сигурни ръце. Остана приятно изненадан колко много хора не отстъпваха и с готовност заставаха зад председателя. Себ изготви два списъка, единият озаглавен „Приятели в лошо време“, а другият — „Приятели в хубаво време“. В седем вечерта „лошият“ списък се оказа много по-дълъг от „хубавия“.
Канеше се да приключва за днес, когато телефонът иззвъня отново. Помисли си дали да го оставн да си звъни и да си тръгне, но все пак с неохота вдигна.
— Обажда се лорд Барингтън — каза Рейчъл. — Да ви свържа ли?
— Разбира се.
— Здрасти, Себ. Извинявай, че те безпокоя. Сигурно си имал много уморителен ден, но се питам дали можеш да ми отделиш минутка.
— Разбира се — повтори Себ.
— Преди време ме попита дали бих искал да вляза в борда на „Фартингс“. Обаждам се да разбера дали предложението е все още в сила.
Себ онемя.
— Чуваш ли ме, Себ?
— Да — най-сетне успя да отвърне той.
— За мен ще е огромна чест да работя с Хаким Бишара — каза Джайлс. — Стига все още да смята, че мога да му бъда от помощ.
Когато телефоните престанаха да звънят непрекъснато, Себастиан най-сетне реши да се прибере у дома, макар че имаше още един човек, на когото трябваше да се обади. Но той реши, че ще му е по-лесно да говори с нея насаме, от апартамента си.
По пътя към дома си в Пимлико внезапно усети, че е гладен — не беше обядвал. Не му се ходеше на ресторант и определено не му се готвеше, така че спря при една сергия да си вземе голямо парче пица. Когато паркира пред жилището си, мислите му се насочиха към проблемите, с които трябваше да се сблъска на утрешната спешна среща, след като Ейдриън Слоун се беше върнал в борда. Влезе в сградата и взе асансьора до апартамента си на деветия етаж. Докато отваряше вратата, чу звъненето на телефона.
Хаким Бишара се вгледа в мъжа от другата страна на масата. Отново играеше играта, на която го бе научил баща му. Тъмносиният костюм на мистър Хамънд бе добре ушит, но не по поръчка; бялата риза бе облечена преди не повече от час. Вратовръзката му беше с емблема, вероятно на отбор по ръгби, а обувките мy бяха лъснати така, както можеше да ги лъсне само човек, служил във въоръжените сили. Главата му бе обръсната, тялото — стройно и в добра форма, и макар че беше на около четирийсет и пет, малцина трийсетгодишни биха се осмелили да излязат срещу него на ринга. Хаким го зачака да заговори. Гласът винаги дава много повече информация.
— Съгласих се да се срещна с вас, мистър Бишара, само защото сте приятел на мистър Хардкасъл.
Есекски акцент — на корав, натрупал опит на улицата човек. Хамънд се обърна наляво и кимна леко на Арнолд.
— Задължен съм и на него. Той ме измъкна, когато бях виновен. Вие виновен ли сте, мистър Бишара? — попита той и дълбоките му кафяви очи се впиха в Хаким подобно на питон, гледащ обяда си.
Хаким сякаш чу гласа на Себ да му казва да запази спокойствие.
— Не, мистър Хамънд, не съм виновен — каза той и отвърна на погледа му.
— Вземали ли сте някога наркотици, мистър Бишара?
— Никога — спокойно отговори Хаким.
— В такъв случай не бихте имали нищо против да запретнете ръкави, нали? — Хаким се подчини без коментар. Очите на Хамънд огледаха ръцете му. — А сега панталоните. — Хаким вдигна крачолите си един по един. — Отворете си устата, искам да видя зъбите ви. — Хаким си отвори устата. — По-широко. — Хамънд надникна. — Е, едно е сигурно, мистър Хардкасъл. Приятелят ви никога през живота си не е вземал наркотици, така че мина първото изпитание. — Хаким се зачуди какво ли ще е второто. — А сега да разберем дали е дилър.
Себастиан бутна вратата след себе си, пусна пицата на масата в коридора и грабна телефона. Чу глас, който не бе чувал от години.
— Тъкмо се канех да ти се обадя — каза Себ. — Но си помислих, че предвид обстоятелствата не е разумно да го правя от офиса.
— Предвид обстоятелствата? — повтори Саманта с нежния си глас, който Себ никога не би могъл да забрави.
— Боя се, че е доста дълга история.
Опита се да обясни какво е станало с Бишара след прекъснатото обаждане от летището и когато най-сетне млъкна, още нямаше представа как ще реагира Саманта.