— Горкият. Не мога да си представя какво му е.
— Същински кошмар — каза Себ. — Надявам се да смяташ, че постъпих правилно.
— Аз бих постъпила по абсолютно същия начин — каза тя. — Макар че трябва да призная, че очаквах с нетърпение да те видя.
— Мога да дойда във Вашингтон в събота, да си взема картините и да те заведа на вечеря.
— Съветвам те да заведеш и двете ни — каза Сам. — Джесика ти направи фигурка от пластилин и през последните двайсет и четири часа забива карфици в нея.
— Напълно си го заслужавам. Да говоря ли с нея, или ще ми затвори?
— Не се безпокой. Мисля, че карфиците ѝ са на път да свършат.
— Опишете жената, която е седяла до вас в самолета — каза Хамънд.
— На четирийсет, може би четирийсет и пет, елегантна, омъжена…
— Откъде знаете, че е била омъжена?
— Носеше венчална халка.
— Какво доказва това?
— Че не е свободна. Вие например отскоро сте разведен.
— Какво ви кара да смятате така?
— Имате тънка бяла ивица на безименния пръст и от време на време се опитвате да я въртите, сякаш е халка.
— Как беше облечена?
— В костюм по поръчка и без никакви бижута освен скъпи диамантени обеци и часовник на „Картие“.
— Разговаряхте ли с нея?
— Не, езикът на тялото ѝ ясно показваше, че не иска да я безпокоят.
— Разговаряхте ли с някой от останалите пътници?
— Не, имах напразно и уморително пътуване до Лагос и просто исках да поспя.
— Ще ми трябва номерът на полета, датата и часът на резервацията. Може пък тя да пътува редовно по този маршрут.
Арнолд си записа.
— Не може да е била тя — убедено каза Хаким.
— Спомняте ли си нещо друго за нея?
— Четеше „Хълмът Уотършип“ и носеше очила.
— Националност?
— Скандинавка. Може би шведка.
— Какво ви кара да мислите така?
— Никоя друга раса на света няма такава естествено светла коса.
— А сега искам да си помислите внимателно, преди да отговорите на следващия ми въпрос, мистър Бишара. — Хаким кимна. — Можете ли да се сетите за някой, който би се облагодетелствал, ако влезете в затвора?
— Не се сещам за такъв. Много хора завиждат на успеха ми, но не гледам на тях като на врагове.
— Има ли някой, който би се зарадвал от пропадането на сливането на банките?
— Неколцина. Но след всичко, през което минах през последните няколко дни, не съм склонен да обвинявам някой, който може да се окаже напълно невинен, също като мен.
Арнолд отново си записа.
— Например мистър Клифтън или мистър Кауфман? Не забравяйте, че двамата са били съученици. Някой от тях може да се вижда като следващия председател на борда, при това по-скоро от очакваното, ако бъдете отстранен от пътя му.
— Няма съмнение, че един от тях в крайна сметка ще заеме мястото ми начело на борда. Но мога да ви уверя, мистър Хамънд, че и на двамата може да се разчита стопроцентово и те доказаха предостатъчно лоялността си през последните няколко дни. Не, мистър Хамънд, ще трябва да търсите някъде другаде.
— Някой от другите членове на борда?
— Те са или твърде стари, или твърде заети, или чудесно си дават сметка, че не стават за тази работа.
Арнолд Хардкасъл си позволи да се усмихне.
— Е, има някой, който иска да ви види зад решетките за доста време. В противен случай защо да си правят труда да нагласят нещата така, че да ви арестуват за престъпление, което не сте извършили?
— Но ако в самолета е имало такъв човек, със сигурност щях да го разпозная.
— Може да не е бил в самолета — каза Хамънд. — Може да е използвал или използвала някой извън подозрение, който да се качи на борда с тринайсет унции хероин, без никой да го заподозре. Може би стюардеса, или дори пилотът.
— Но защо? — попита Хаким.
— Обичайният отговор на този въпрос е алчност или страх, мистър Бишара. Парите са почти винаги катализаторът. Неплатен дълг, информация, която не искат да излиза на бял свят. Не се безпокойте, мистър Бишара ще открия кой е. Но няма да ви излезе евтино.
Хаким кимна. Споменаването на пари беше достатъчно, за да се почувства в свои води.
— Колко ще ми струва?
— Ще се нуждая от малък екип. Двама, може би трима души. Тс ще трябва да са експерти в своята област И ще очакват да им се плати в брой, при това предварително.
— Колко?
— Пет хиляди.
— Ще ги получите по-късно днес — каза Хаким и кимна на Арнолд. — А вашето заплащане, мистър Хамънд?