— Престанете, мистър Кармън. Мистър Колиър няма да отговаряте на този въпрос.
Себастиан осъзна, че журито много добре разбира какво се опитва да покаже мистър Кармън.
— Нямам повече въпроси, милорд.
Когато съдът се събра отново в два следобед, съдията покани мистър Грей да разпита свидетеля. Дори да беше изненадан от първите думи на защитата, той не го показа с нищо.
— Мистър Колиър, не е нужно да напомням на човек с вашето професионално положение, че все още се намирате под клетва.
Митничарят настръхна.
— Да, не е нужно, мистър Грей.
Съдията повдигна вежда.
— Бих искал да се върнем към записа, мистър Колиър. — Свидетелят кимна отсечено. — Не намерихте ли разговора с анонимния информатор за малко необичаен?
— Не съм сигурен, че разбирам въпроса — каза Колиър, който беше заел защитна позиция.
— Не се ли изненадахте, че гласът, изглежда, принадлежи на добре образован човек?
— Какво ви кара да твърдите това, мистър Грей?
— Когато отговаряше на въпроса на телефонистката „Мога ли да попитам кой се обажда?“, той отговори: „Не, не можете". — Съдията се усмихна. — И не намирате ли за интересно също, че информаторът нито веднъж не изруга и не използва неуместен език по време на разговора?
— Малко хора ругаят митничари, мистър Грей.
— И не изпитахте ли чувството, че сякаш чете нещо написано?
— Това не е необичайно. Професионалистите знаят, че ако останат на линия повече от три минути, има голяма вероятност да проследим обаждането, така че не си пилеят думите напразно.
— Думи като „Не, не можете“ ли? И не намирате ли израза „известен е в бранша“ за доста странен предвид обстоятелствата?
— Не съм сигурен, че ви разбирам, мистър Грей.
— Тогава позволете да ви помогна, мистър Колиър. Вие сте митничар от двайсет и седем години, както неведнъж ни напомни видният ми колега. Така че трябва да ви попитам, както сте под клетва и с вашия богат опит с наркотрафика, попадали ли сте преди това на името Хаким Бишара?
Колиър се поколеба за момент, след което каза:
— Не, не съм.
— Бил ли е сред онези сто петдесет и девет трафиканти, които сте арестували досега?
— Не, сър.
— И не намирате ли за странно, мистър Колиър, че тринайсетте унции хероин са се намирали в страничния джоб на сака му, без да е правен никакъв опит да бъдат скрити?
— Мистър Бишара очевидно е уверен човек — малко смутено отвърна Колиър.
— Но не и глупак. Още по-необясним за мен е фактът, че човекът, които подава сигнала, добре образованият човек, каза, цитирам — Грей погледна жълтия си бележник. — „В сака си носи тринайсет унции хероин"? И наистина са били тринайсет унции. Не четиринайсет. Не дванайсет. При това в сака му, точно както е казано.
— Очевидно контактът на информатора в Нигерия му е казал точното количество хероин, което е продал на мистър Бишара.
— Или точното количество, което е уредил да бъде пъхнато в сака на мистър Бишара?
Колиър се вкопчи в ръба на свидетелската банка, но запази мълчание.
— А сега да се върнем към реакцията на мистър Бишара, когато е видял за първи път пакетчето хероин и да ви напомня точните ви думи, мистър Колиър: „Изглеждаше изненадан и твърдеше, че никога не го е виждал“.
— Точно така.
— Не е повишил глас, не е изпуснал нервите си, не е протестирал?
— Не.
— Мистър Бишара е запазил спокойствие и се е държал достойно през цялото това крайно неприятно изпитание.
— Точно както бих очаквал от професионален наркотрафикант — каза Колиър.
— И точно както аз бих очаквал от един напълно невинен човек — отвърна мистър Грей. Колиър премълча. — Позволете да завърша с нещо, което видният ми приятел така искаше журито да научи, както и аз самият. Казахте на съда, че през двайсет и седемте си години като митничар сте арестували сто петдесет и девет души във връзка с наркотици.
— Точно така.
— И през това време допускали ли сте грешка и арестували ли сте невинен човек? — Колиър сви устни. — Да или не, мистър Колиър?
— Да, но само веднъж.
— И — поправете ме, ако греша — каза Грей, докато отваряше друга папка, — въпросният човек е бил арестуван за притежание на кокаин.
— Да.
__ И беше осъден?
— Да — каза Колиър.
— Каква беше присъдата му?
— Осем години — едва чуто отвърна Колиър.
— Този зъл търговец на смърт излежа ли цялата си присъда?
— Не, беше освободен след четири години.
— За добро поведение?