— Не — каза Колиър. — При друг процес няколко години по-късно подсъдимият наркотрафикант призна, че му е подхвърлил кокаина при обратен полет от Турция. — И след известно мълчание добави: — Онзи случай още ме измъчва и не ми дава покой.
— Надявам се, мистър Колиър, че и този случай няма да ви измъчва в бъдеще. Нямам повече въпроси, милорд.
Себастиан погледна към журито и видя, че двама заседатели си шепнат нещо, а останалите си водят бележки.
— Мистър Кармън — каза съдията, — имате ли допълнителни въпроси към свидетеля?
— Само един, милорд. Мистър Колиър, на колко години бяхте, когато допуснахте онази грешка?
— На трийсет и две. Преди почти двайсет години.
— Значи сте допуснали само една грешка от сто петдесет и девет случая? Това е значително под един процент.
— Да, сър.
— Нямам повече въпроси, милорд — каза Кармън и седна на мястото си.
— Можете да напуснете свидетелската банка, мистър Колиър — каза съдията.
Себастиан гледаше как старшият митничар върви към изхода. Обърна се да погледне към Хаким, който му пусна тънка усмивка. След това Себ поглед съдебните заседатели, които говореха помежду си с изключение на един, който не откъсваше поглед от мистър Колиър.
— Готови ли сте да призовете следващия свидетел мистър Кармън? — попита съдията.
— Готов съм, милорд — каза обвинителят, докато се изправяше бавно от мястото си. Мистър Кармън подръпна ръкавите на дългата черна роба и нагласи перуката си, след което се обърна към журито. След като се увери, че всички погледи в залата са насочени към него, той каза: — Призовавам мисис Кристина Бергстрьом.
Залата зашумя, когато в нея влезе елегантна жена на средна възраст. Мистър Грей се обърна и видя, че клиентът му е изненадан, макар че явно я бе разпознал незабавно. Той се вгледа по-внимателно в жената, която всички издирваха през последните пет месеца. Грабна нов жълт бележник, отвинти капачката на писалката си и зачака да чуе показанията ѝ.
Мисис Бергстрьом взе библията в дясната си ръка и прочете текста от картичката с такава увереност, че човек не би могъл да познае, че английският не е майчиният ѝ език.
Мистър Кармън не се опита да изтрие усмивката от лицето си, докато задаваше на свидетелката първия си въпрос.
— Мисис Бергстрьом, ще бъдете ли така добра да кажете за протокола името си?
— Кристина Карла Бергстрьом.
— Националност?
— Датчанка.
— С какво се занимавате?
— Ландшафтен архитект съм.
— Мисис Бергстрьом, за да не губя ничие време, включително и вашето, разпознавате ли обвиняемия?
Тя погледна право към Хаким и отговори:
— Да, познавам го. Седяхме един до друг по време на полета от Лагос до Лондон преди четири или пет месеца.
— Сигурна ли сте, че на мястото на обвиняемия стои същият човек?
— Той е красив мъж, мистър Кармън, и помня, че се изненадах, че не носи брачна халка.
Думите ѝ бяха посрещнати с една-две усмивки.
— По време на полета завързахте ли разговор с ответника?
— Мислех да го направя, но той изглеждаше изтощен. Всъщност заспа секунди след като излетяхме, за което му завидях.
— Защо сте му завидели?
— Така и не се научих да спя в самолет и трябва да убивам времето с гледане на филм или четене на книга.
— Кое от двете беше в този случай?
— Прочетох половината от „Хълмът Уотършип“ на отиване към Лагос и възнамерявах да го дочета на връщане към Лондон.
— И успяхте ли?
— Да, завърших последната страница малко преди капитанът да ни каже, че започваме да се спускаме към "Хийтроу“.
— Значи сте били будна през целия път?
— Да.
— Забелязахте ли по време на полета друг пътник или член на екипажа да отваря багажното отделение над седалките и да поставя нещо в сака на мистър Бишара?
— Никой не го е отварял през целия полет.
— Защо сте толкова сигурна, мисис Бергстрьом?
— Защото току-що бях сключила голяма сделка в Лагос за градината на петролния министър. — На Хаким му идеше да се разсмее. Значи затова го бяха накарали да чака пет часа. — И за да я отпразнувам, си купих чанта на „Ферагамо“ в безмитния магазин. Сложих я в същото багажно отделение. Ако някой го беше отворил, щях да забележа.
Мистър Кармън се усмихна към жените в журито една от които кимаше.
— По време на полета имаше ли период, в който не сте седели до мистър Бишара?
— След като капитанът обяви, че след около половин час ще кацнем на „Хийтроу“, отидох в тоалетната да се освежа.
— И тогава мистър Бишара беше ли на мястото си?