— Да, тъкмо му бяха сервирали закуска.
— Значи докато ви е нямало, той е можел да види дали някой отваря багажното отделение и рови в сака му.
— Предполагам, че да, но само той може да отговори на този въпрос.
— Благодаря, мисис Бергстрьом. Моля да останете на свидетелската банка, тъй като съм сигурен, че видният ми приятел ще иска да ви разпита.
Когато се изправи, мистър Грей определено нямаше вид на човек, желаещ да разпитва когото и да било.
— Милорд, моля за кратка почивка, тъй като ми трябва време да се консултирам с клиента си.
— Разбира се, мистър Грей — отвърна съдия Ъркърт, наведе се напред, опря лакти на масата и се обърна към журито. — Мисля, че моментът е подходящ да приключваме за днес. Ще ви помоля всички да се върнете по местата си утре в десет, когато мистър Грей ще разпита свидетелката, стига да желае.
— Хаким, първо ще ви попитам наистина ли това е жената, която седеше до вас през полета от Лагос? — попита Грей, след като се оттеглиха в една от стаите за консултации на съда.
— Определено е тя. Не бих могъл да я забравя лесно.
— Тогава как Кармън се е добрал до нея преди нас?
— Не е — каза Арнолд Хардкасъл. — Кармън с радост ми съобщи, че е прочела за делото в пресата и незабавно се е свързала с фирмения си адвокат.
— Прочела за делото? — невярващо повтори Грей. — В „Копенхаген Газет“, несъмнено.
— Не, във „Файнаншъл Таймс“.
— Щеше да е много по-добре, ако не го беше правила — промърмори Грей.
— Защо? — попита Хаким.
— Защото без показанията ѝ можех да посея известни съмнения в умовете на журито за ролята, която е изиграла в цялата афера, а сега…
— Значи няма да я разпитвате? — попита Арнолд.
— Определено не. Това само ще напомни на заседателите колко убедителен свидетел е тя. Не, сега всичко зависи от това как ще се представи Хаким.
— Ще се представи такъв, какъвто е — каза Себастиан. — Порядъчен и честен човек. Няма как съдебните заседатели да не забележат това.
— Де да беше толкова лесно — рече мистър Грей. — Никой никога не може да е сигурен как ще се представи свидетел, особено когато е подложен на такова напрежение.
— Представи? — повтори Рос.
— Боя се, че да — отвърна мистър Грей. — Утре ще бъде чист театър.
34
Точно в 10 негова чест Ъркърт влезе в залата Всички станаха, поклониха се и след като съдията отвърна на поздрава им, го изчакаха да се настани на червения кожен стол с висока облегалка в центъра на подиума.
— Добро утро — каза той и се усмихна на журито след което се обърна към защитата. — Мистър Грей, желаете ли да разпитате мисис Бергстрьом?
— Не, милорд.
Кармън погледна журито с престорена изненада.
— Както желаете. Мистър Кармън, обвинението ще призовава ли други свидетели?
— Не, милорд.
— Добре. В такъв случай, мистър Грей, можете да призовете първия си свидетел.
— Призовавам мистър Хаким Бишара.
Погледите на всички проследиха ответника, докато ставаше от мястото си и вървеше към свидетелската банка. Беше с тъмносин костюм, бяла риза и йейлска вратовръзка, както го бе посъветвал мистър Грей. Определено не приличаше на човек, който има какво да крие. Себастиан бе впечатлен от начина, по който изглеждаше. Сякаш току-що бе долетял от ваканция в Лайфорд Кий, а не бе прекарал последните пет месеца в затвора. Но от друга страна, както му бе обяснил Хаким при едно от многото му посещения в Уондзуърт, той прекарваше по един час всяка сутрин в гимнастическия салон, след което правеше едночасова разходка в двора следобед. Освен това вече не ходеше на делови обеди и затворът нямаше винарска изба.
— Бихте ли казали името си за протокола? — каза мистър Грей, след като Хаким даде клетва.
— Хаким Сахид Бишара.
— Професия?
— Банкер.
— Бихте ли обяснили по-конкретно?
— Бях председател на борда на банка „Фартингс“ в Сити.
— Мистър Бишара, можете ли да ни запознаете със събитията, довели до появата ви на свидетелската банка днес?
— Отлетях за Лагос за среща с нигерийския петролен министър, на която да обсъдим финансирането на ново пристанище за големите петролни танкери.
— И каква по-точно беше ролята ви в това начинание?
— Нигерийското правителство покани „Фартингс“ за основна банка.
— Бихте ли обяснили на лаик като мен какво означава това?
— Когато едно суверенно правителство иска да заеме голяма сума, в този случай двайсет милиона долара, една банка заема първостепенна позиция и осигурява най-голямата част от заема, някъде около двайсет и пет процента, след което се канят други банки, които да поемат останалото.