Никълъс присви очи и я погледна, сякаш не беше очаквал тя да се съгласи толкова бързо и съгласието й му се струваше подозрително.
— Откъде се познаваш с Медисън? Какво означава той за теб?
— Преди много години заедно участвахме в… о, в един бизнес. Можеш да ни смяташ за партньори.
Графът присви озадачено вежди.
— Бизнес ли? И какъв… — Внезапно той осъзна нещо. — Той затова ли е тук? Заради този така наречен бизнес, в който сега участваме? И той ли е част от него?
Тя сви рамене.
— Надявам се.
— А какво беше предишното ви съвместно предприятие?
— О, транспорт, търговия, такива неща. — Тя нарочно не му даде точен отговор. Как можеше да опише контрабандата, без да я накара да прилича на… контрабанда?
Никълъс й хвърли замислен поглед и сякаш обмисли внимателно следващите си думи. Гласът му беше тих и напрегнат.
— Доколко близък партньор ти беше той?
Сабрина се вцепени.
— Питаш ме дали сме били любовници?
Графът кимна. Тя потисна импулсивното си желание да протегне ръка и да докосне напрежението, което се усещаше във въздуха. Толкова лесно щеше да й бъде да го накара да повярва в онова, което той искаше да вярва. Това щеше да му бъде добър урок.
— Винаги съм обичала Мат — каза бавно Сабрина. Мускулите на лицето на Никълъс се стегнаха. — Винаги съм мислила за него като за свой по-голям брат.
— Брат? — каза графът, без да прикрива недоверчивото си изражение.
Сабрина кимна твърдо.
— Брат.
— Това не беше братска прегръдка!
Тя не можеше да повярва на ушите си!
— Ти се оплакваш заради някакъв незначителен поздрав. Не съм се виждала с Мат от години.
— Не ме интересува дали не си го виждала цяла вечност; мисля, че оплакванията ми са основателни, когато те намирам в ръцете на някой като Медисън.
— Какво искаш да кажеш с това «някой като Медисън»?
В гласа му се долови високомерна нотка.
— От онова, което видях, този човек, изглежда, няма никакви скрупули по отношение на жените.
— Е, ти сигурно би познал това качество, ако го забележиш! — отвърна му ехидно Сабрина. Графът не обърна внимание на забележката й.
— Що се отнася до твоето поведение днес, трябва да знаеш, че няма да ти позволя да се държиш така.
На Сабрина й беше необходимо огромно усилие, за да попречи устата й да се отвори от удивление. Ревност или не, той вече прекаляваше.
— Няма да ми позволиш ли? Струва ми се, че нямаш думата в това отношение, тъй като според условията на брака ни останах с впечатлението, че ти възнамеряваш ла продължаваш малките си любовни аферки, с които си толкова известен. И щом ти имаш такова право, то смятам, че същото важи и за мен.
— Е, да, ама не — тросна се в отговор той. Сабрина се вбеси.
— Ще правя каквото си поискам, по дяволите, включително и да целувам един стар приятел — мъж, когото обичам като собствен брат.
— Това не е начинът, по който се целува брат.
— О, така ли? — Думите й бяха пропити със сарказъм. — Предполагам, че с твоя огромен опит в тези неща сигурно си експерт по начина, по който се целува брат?
Никълъс я сграбчи за раменете и я дръпна към себе си, при което ръцете й останаха притиснати плътно към гърдите му.
— Ако случайно си забравила, аз имам сестра. И това е начинът, по който един брат целува сестра си. — Той докосна леко с устни челото й. Тръпка, в която определено нямаше нищо братско, премина по-тялото на Сабрина. — Или пък така. — Той я целуна първо по едната буза, след това и по другата.
Сабрина се втренчи гневно в него и се опита да се измъкне от силните му ръце.
— Много добре. А сега ме пусни.
— Не мисля, че урокът е свършил. Един брат никога не се целува така. — Той прокара устни по клепачите й. — Или пък така. — Устните му започнаха да целуват врата й. — Сабрина затаи дъх. Гневът й се изпари под докосванията на Никълъс.
Той я гледаше втренчено и бездънните му очи разбиваха защитата й и стапяха самообладанието й.
— И един брат никога — той целуна върха на носа й, — никога не се целува така.
Устните му се спуснаха върху нейните, твърди, но нежни. Тя се потопи в усещанията, които допирът им предизвика у нея. Сабрина бе изпълнена от желание и се вкопчи в ризата му. Коленете й се разтрепериха и тя трябваше да го хване здраво, защото се страхуваше, че може да падне. Той крадеше дъха й, волята й, душата й.
Графът се отдръпна и я погледна студено. Тя се втренчи в него, без да се интересува, че той можеше да забележи желанието в очите й.
— След като вече знаеш какво не трябва да правиш с брат, постарай се да не го правиш за в бъдеще. Особено с Медисън. — Той я пусна, тръгна към вратата и се обърна. — Забранявам ти.