Тя се беше опитала да се грижи за него, но той не беше лесен пациент и предпочиташе да бъде оставен на мира. А и тя не беше състрадателна медицинска сестра и някои страни на болестта му я отвращаваха. Белинда не усещаше никакви странични ефекти от пътуването по море и не проявяваше голямо търпение към хората, които страдаха от морска болест. Не, всичко това не беше, както си го беше представяла.
Лелята на Ерик също се беше оказала по-различна от представите й. Жената беше истинска благородничка и очевидно беше изчела всичко за всичко. Уин беше приятна и остроумна жена, но освен това с готовност споделяше знанията си с всеки, който проявеше глупостта да я попита за нещо. Това не беше особено приятно качество, особено за капитана на кораба. Уин имаше дразнещия навик да дава съвети на някой опитен моряк как трябва да се управлява кораб — знания, които тя беше придобила от книгите си. Белинда неведнъж бе чувала тихите ругатни на екипажа по адрес на лелята на Ерик. Уин щеше да бъде голяма късметлийка, ако моряците не я изхвърлеха зад борда.
Момичето въздъхна и поклати глава. Поне корабът се движеше бързо. Ако имаха късмет, щяха да стигнат в Александрия преди родителите си. Какво щеше да се случи тогава, не знаеше. При мисълта за това Белинда свиваше рамене. Вече беше стигнала до едно изненадващо заключение по време на това пътуване.
Нейната почтена, строга майка съвсем не беше онова, което изглеждаше.
И вероятно никога не бе била.
Денят беше прекрасен. Слънчевите лъчи подскачаха по сините вълни, но той не беше в настроение да се наслаждава на гледката пред себе си. Бе се облегнал на перилата и се навеждаше напред, сякаш можеше да придвижи кораба само с волята си. От жизнена важност беше да стигне в Египет преди Сабрина и Уайлдууд. В противен случай изпълнението на плана му щеше да бъде затруднено изключително много.
Поне другарите му го бяха лишили за малко от присъствието си. Тези глупаци се бяха натъпкали в капитанската каюта и играеха хазарт. Той нямаше излишни средства, които да прахосва в такива безсмислени занимания, и нямаше особено високо мнение за онези, които го правеха. Колкото и да му беше неприятно, трябваше да признае, че те щяха да му бъдат от полза. Двамата плащаха буквално всички разходи по тази експедиция, както правеха онези богаташи, които дори не си помисляха да подлагат под съмнение финансовите възможности на останалите, а просто предполагаха, че в крайна сметка всичко ще бъде уредено.
Той винаги бе успявал да прикрие добре финансовите си затруднения. Дори онези, които, ако бъдеха попитани, щяха да отговорят, че го познават най-добре, никога не биха се усъмнили, че джобовете му бяха празни. В продължение на години той бе прикривал незавидното си финансово състояние. Веднъж почти бе успял да събере средствата, с които можеше да поправи това, но възможността се беше изплъзнала през ръцете му не по негова вина.
Не търсеше отмъщение. Просто си искаше онова, което му се полагаше по право. Ако му се наложеше да убие красивата лейди Станфорд, както и всеки друг, който би се опитал да му попречи, нямаше да се поколебае да го направи. Нищо нямаше да се изпречи между него и златото на Сабрина. Неговото злато.
Той се усмихна. Денят наистина беше прекрасен.
Глава единадесета
Сабрина потръпна при вида на пребитото тяло, което лежеше на леглото. Моряците, които бяха отнесли Никълъс в каютата, бяха съблекли дрехите му и ги бяха захвърлили на кървава камара на пода. Единствено едно одеяло покриваше голото му тяло.
Изпълнена със страх от онова, което може би щеше да види, Сабрина отметна одеялото и откри загорялото тяло на графа. Дишането му беше спокойно и това беше добър признак. Кожата му беше зачервена и все още не показваше сините и моравите петна, които щяха да се появят на наранените места. Не се виждаха разкъсвания, нито пък кървави рани със стърчащи от тях кости. Тя въздъхна с облекчение и благодарност.
Сабрина прокара пръсти по ребрата на Уайлдууд, като търсеше нещо необичайно, някакъв признак за сериозна травма. Нищо. Кожата под ръката й беше топла, но не трескава. Ръката й се плъзна до стомаха му и се спря там. Сабрина си напомни, че това беше преглед, породен от необходимостта, и нищо повече.
Въпреки това не можеше да не се възхищава на мускулестите гърди на Никълъс. Сякаш по свое желание, ръцете й се плъзнаха нагоре и пръстите й се заровиха в космите на гърдите му. Тя усети пулсирането на сърцето му под дланта си.
Какво ли щеше да бъде да е притисната до тези гърди? Да усеща туптенето на сърцето му срещу своето? Да притиска голите си гърди към тялото му? При тази мисъл пулсът й се ускори и тя усети силно желание. Сабрина искаше тази интимност и дори нещо повече.