Никълъс изстена и тя отдръпна ръцете си, сякаш допирът до кожата му ги беше изгорил. Раздразнена и потресена от необмислената си реакция, тя се втренчи в неподвижния си съпруг.
— Дяволите да те вземат, Никълъс, ти наистина го направи. — Тя натопи една кърпа в леген с вода и избърса челото му. — Накара ме да се влюбя в теб. Не исках това. Така всичко става много по-трудно. — Над дясното му око имаше разкъсване, а кожата на дясната му буза бе одрана и подута. Сабрина се намръщи и смекчи тона си. — Това е просто немислимо, нали разбираш. Не познавам нито една жена от висшето общество, която да обича съпруга си.
Тя въздъхна и се замисли над признанието си. Никога не беше изпитвала такова чувство. Не и с Джак. Нито пък с някого другиго. Сабрина дори не беше сънувала, че може да има толкова силна страст. Страст, която я караше да пренебрегва болезнената действителност — Никълъс не беше мъжът, който щеше да отвърне на любовта й. Той използваше тази дума като някаква евтина подправка, без да мисли за самата храна. Може би само нейната любов щеше да бъде достатъчна. А може би не. По-късно тя щеше да има достатъчно време, за да се справи с последствията от чувствата си.
Сабрина погледна Никълъс и се зачуди защо той все още не се беше свестил. Саймън бе казал, че графът ще се възстанови, освен ако нямаше някаква по-сериозна травма, която им беше убегнала. Тя приглади косата му встрани от лицето и присви замислено очи. Той не беше пребит по-зле от Мат, но все още беше в безсъзнание. Освен ако…
Сабрина пъхна ръка под главата му и внимателно опипа тила му. След няколко секунди намери онова, което търсеше — голяма подутина. Тя не се дължеше на боя, а на падането му — което пък беше станало по нейна вина.
Обзета от чувство за вина, тя се втренчи безпомощно в безмълвната фигура на леглото.
— Господи, Никълъс, ужасно съжалявам! Не бих те наранила за нищо на света. Трябва да се възстановиш. — Тя снижи гласа си и зашепна. — Толкова много неща трябва да бъдат уредени помежду ни. Няма да ти позволя да ме изоставиш точно сега. Смятай това за предупреждение, съпруже — ако не се върнеш при мен, ще те преследвам до края на света.
Тя се наведе импулсивно и докосна леко устните му със своите. Това не беше достатъчно да задоволи копнежа й да го обладае и да бъде обладана, но засега трябваше да се задоволи само с толкова.
Сабрина потопи кърпата във водата, изстиска я и погали челото на Никълъс, без да спира да му говори, описвайки му своите желания и мечти, историята на живота си и тяхното бъдеще.
Денят си отиде, настъпи нощ, а след това отново ден. Саймън идваше да ги види от време на време и се съгласи със Сабрина, че подутината на тила на Никълъс най-вероятно беше причината той все още да не се е събудил. Тя спа малко, а през останалото време бършеше челото му с кърпата и му шепнеше думи на окуражение, раздразнение, загриженост и любов.
Сабрина знаеше, че той не чува нито една нейна дума, но се надяваше, че, може би, той все пак щеше да успее да я разбере някак си.
Съзнанието започна да се завръща в ъгълчетата на мозъка му. Влажен въздух тежеше върху кожата му. Соленият мирис на морето изпълни ноздрите му. Той смътно дочу тътена на разбиващите се вълни. Далечен… глух. Всичко беше черно, съвсем черно. Някакъв сън ли беше това? Или смъртта?
Никълъс се опитваше да се измъкне от тъмнината, да плува срещу течението на реката на забвението. Той извъртя рязко глава и остра болка премина през тила му. Болка. Позната, но смътна. Тя разтърсваше главата му и пулсираше през цялото му тяло.
Опита се да отвори очи, но не успя. Твърде слаб ли беше, или очите му бяха закрити с превръзка? Около него се носеха гласове, но само един успяваше да проникне в сенките на мозъка му.
Женският глас беше тих и леко дрезгав. Може би поради влажния въздух, може би поради начина, по който говореше тя, той с удивление осъзна, че гласът й накара кръвта му да закипи. Колкото и непочтено и абсурдно да беше, той желаеше единствено да обладае тази жена.
Кого желаеше? Коя беше тази жена, по която копнееше? Объркващи картини изпълваха съзнанието му. Мисли и спомени се смесваха в неразличим калейдоскоп от безсмислени емоции и желания, оцветени от времето и затъмнени от болката.
Нежни пръсти погалиха гърдите му. Хладни, нежни пръсти, леки и закачливи… Той въздъхна, когато усети топли устни върху своите. Сладка тръпка премина по тялото му при неочакваното докосване.