Тъмните очи на Никълъс изразяваха най-различни чувства, но гласът му беше спокоен.
— Имаш ли представа колко е опасно в Египет? В тази страна гъмжи от разбойници и непрокопсаници, които търсят съкровища, много по-стари от твоето. Но всеки от тях би прерязал красивото ти гърло дори при най-малкия намек за френско злато.
— Подготвена съм да поема този риск — отвърна тихо тя.
— Е, аз обаче не съм готов да те изложа на опасност. — Той прокара нервно пръсти през косата си. — И ще продължиш с тази глупост, дори ако ти забраня? Осъзнаваш ли, че твоите действия, твоето грубо незачитане на желанията ми, ще унищожат съвместното ни бъдеще?
Сабрина усети сълзи да напират в очите й, но си наложи да ги задържи.
— Да.
Никълъс се обърна и тръгна към вратата. Сърцето на Сабрина спря да бие и тя бе обзета от тревога. Той се спря и ръката му увисна във въздуха, както беше протегната към дръжката на вратата.
— Дявол да го вземе. — Никълъс се обърна с лице към нея и въздъхна тежко. — Много добре. Ще участвам в това безумно начинание, та дори само за да те опазя жива.
Сабрина се беше подготвила да приеме отказа му и й бяха необходими няколко секунди, за да осъзнае, че той й бе дал съгласието си. Отчаянието й беше заменено от радост. Тя се хвърли към него през стаята и го прегърна.
— Никълъс! — Тя се разсмя от радост и той й отвърна с уморена усмивка.
— Не вярвам, че това съкровище съществува. Убеден съм, че търсенето му ще се окаже безуспешно. Но… — Той се вгледа в очите й и тя затаи дъх, не смеейки да повярва на страстта, която видя в погледа му. — Струва ми се, че да обиколя половината свят не е твърде голяма цена, за да те задържа до себе си. И ако за да бъдеш щастлива е необходимо да предприемеш някакво безполезно и опасно търсене на съкровище, предполагам, че просто ще трябва да се екипирам с лопата, компас и кама.
— О, Никълъс, няма да съжаляваш за това.
— Ха. Вероятно ще съжалявам много. — Той я вдигна на ръце и я отнесе до леглото. Устните му погалиха врата й и изпратиха сладостни тръпки по тялото й. Той зашепна в ухото й. — Аз обаче се сещам за много по-неприятни от пустинята места, на които да опозная жена си.
Той я положи на леглото и погледите им се срещнаха. Двамата си размениха неизречени обещания. Ако вчера бе станало физическото единение на брака им, то днес те обвързваха душите си Сабрина осъзна, че каквото и да се случеше, този мъж щеше да притежава вечно сърцето й.
— Ако вие двамата успеете да се отделите един от друг, имаме да обсъдим някои сериозни неща — чу се саркастичният глас на Мат. Той се отпусна в един стол и се загледа в тях с неприкрито раздразнение.
Сабрина се отдръпна неохотно от прегръдките на Никълъс. Той се настани до нея и хвърли отегчен поглед на капитана.
— Продължавай.
— Първо искам да знам защо смяташ, че писмото на Бри е толкова смешно.
Сабрина кимна в знак на съгласие.
— Указанията ми се струват ясни и доста умни.
Никълъс издърпа листа от ръцете на Мат.
— О, всичко, което е написано тук, наистина е кратко и лесно разбираемо. Проблемът не е толкова в това, което е написано, колкото в онова, което не е.
Сабрина се намръщи озадачено.
— Не те разбирам.
— Много е просто, скъпа. Когато Наполеон навлезе с войската си в Египет, той не беше любимецът на френското правителство. Всъщност, властващите дори не му обръщаха внимание. Мисълта, че правителството би му изпратило злато в подкрепа на усилията му, е смешна. Съжалявам, любов моя.
Сабрина бе обзета от разочарование. Възможно ли беше след усилията, които беше положила, всичко да се окаже напразно по причини, които не зависеха от нея?
В стаята настъпи тишина, в която всеки от присъстващите се потопи в мислите си.
Мат се беше загледал в ноктите на ръцете си. Той заговори бавно, сякаш обмисляше всяка дума, преди да я изрече.
— Бри? — Погледът му срещна нейния. — Няма ли първа страница това писмо?
Тя кимна.
— Мисля, че има.
— И тя не е у теб?
Сабрина въздъхна нетърпеливо.
— Много добре знаеш, че разполагам само с това. Не виждам какво би могла да помогне още една страница.
Мат се наведе към графа.
— Независимо дали правителството е стояло зад него или не, Бони имаше поддръжници във Франция, нали?
Никълъс кимна замислено.
— Така е. Кампанията му в Египет беше проведена много преди да бъде провъзгласен за император, но още тогава имаше хора, които бяха забелязали, че в него се крие голям потенциал.
Двамата се погледнаха. Сабрина местеше погледа си от единия към другия. Те сякаш бяха забравили за нейното присъствие. В гласовете им започна да се долавя вълнение.