— Значи не е твърде оптимистично да предположим… — каза Мат.
— …че подкрепата за Наполеон, а следователно и златото, не е дошла от правителството… — започна Никълъс.
— …а от частни източници и първата страница на писмото на Бри може би обяснява точно това — продължи капитанът.
— Следователно е възможно това съкровище все пак да съществува — обобщи Никълъс и на лицето му бавно се разля широка усмивка. Той погледна Мат с неохотно възхищение. — Много добре, Медисън.
— Като за американец ли? — Върху лицето на Мат се появи предизвикателна усмивка.
Никълъс кимна сериозно.
— Като за всеки.
Сабрина оглеждаше двамата мъже. Нещо неопределимо току-що се беше променило между тях. То беше удивително за гледане и отвличаше мислите й от…
— Да не би да казвате, че златото съществува?
— Не. Казвам, че просто има такава възможност.
— За мен това е достатъчно основание да го потърся — каза Мат и усмивката му стана още по-широка.
Никълъс повдигна вежди.
— Достатъчно основание да го потърсим.
Сабрина отвърна на усмивката на Мат и отбеляза със задоволство, че дори Никълъс най-сетне изглеждаше развълнуван от възможността за успех на експедицията.
— Значи сме съгласни? Ще продължим? Като съдружници?
— Като съдружници. Ако преди това не се избием. — Мат се ухили на графа.
Никълъс изстена.
— Като съдружници. И нека бог да ни е на помощ.
Глава тринадесета
Сабрина се облегна на перилата и подпря глава върху дланите си. Погледът й се движеше неспокойно. При други обстоятелства екзотичната гледка на гъмжащото от хора пристанище на Неапол щеше да привлече авантюристката в нея. При други обстоятелства тя щеше да бъде омаяна от любопитното чуждестранно представление, в което участваха странни и интересни същества, от напевните езици на далечни държави, дори от силните, остри миризми, които се носеха по брега.
Вместо това тя въздъхна тежко. Сега, когато Никълъс вече знаеше целта на пътешествието им, но се беше съгласил — макар и неохотно — да участва, всяко забавяне я дразнеше. Сабрина се страхуваше, че оставащото до края на пътуването време ще се превърне в цяла вечност.
Те бяха пристанали преди повече от час. Никълъс спомена нещо за изпращане на някакво писмо и слезе на сушата. Мат не се виждаше никъде и вероятно се занимаваше с хилядите дреболии, свързани с товара и запасите на кораба, както и с най-различни други моряшки задачи. Толкова много време бе минало, откакто Сабрина се беше качила на кораб за последен път, че подробностите от престоя в пристанищата се бяха заличили от паметта й, заедно с още много други безполезни парчета информация. Тъй като и двамата мъже бяха заети, Сабрина трябваше да се задоволи с това да наблюдава дейността, която кипеше на кея.
— Едно пени за мислите ти. — Мат се облегна на перилата до нея.
— Точно в този момент мислите ми не струват и толкова. Вероятно ще остана тук цял ден и ще се дразня за всяка секунда забавяне, освен ако не ми кажеш, че ще отплаваме веднага.
Мат се разсмя.
— Бри, твоето съкровище е останало скрито цели двадесет години. Сигурно може да почака още няколко дни.
— Не се тревожа за златото.
— Тогава защо си толкова нетърпелива?
— Не знам. Но мина твърде много време, откакто за последен път направих нещо вълнуващо, че се дразня от всичко, което ни забавя дори само с една минута.
— Нищо не може да се направи, Бри.
— Осъзнавам това. Просто този факт не ми харесва.
Тя отмести очи от гледката на пристанището и се вгледа в капитана.
— Вие с Никълъс как се разбирате? През последните няколко дни, след като той научи накъде сме тръгнали и с каква цел, двамата се държите като стари приятели. Смея ли да се надявам, че сте забравили за враждата си?
На Сабрина й се стори, че Мат подбира внимателно думите си.
— О, не бих казал, че сме приятели. Всъщност, аз не мисля, че му имам доверие.
— И защо не?
— Не ми се прави на обидена, Бри. Отлично знаеш каква е житейската история на този човек. Той е участвал активно в правителството и аз подозирам, че не се е занимавал само с дипломатически мисии.
Сърцето на Сабрина прескочи един удар. Дали Мат не беше научил за предишната им среша с Никълъс? Тя все още не беше решила дали да каже на Медисън, че се беше омъжила за агента, когото бяха надхитрили преди десет години, или да задържи тази информация за себе си.