Тя му хвърли предизвикателен поглед.
— Несъмнено, но какво общо има това?
— Той ме разпитва постоянно, Бри. И го прави изключително умело. Въпросите му винаги са задавани между другото, толкова незабележимо, че ми беше необходимо известно време, преди да се усетя.
Тя почувства как я обзема тревога.
— И какви са тези въпроси?
— Най-вече за миналото ми, за живота ми. Пита ме за семейството ми, за баща ми… за сестра ми. — Той я изгледа. — Последната тема е доста трудна. Нямам представа колко отчаяна е била тази сестра, какви проблеми е имала, кога е…
— Достатъчно — прекъсна го нетърпеливо тя. — Въпросите му са съвсем безобидни.
Мат поклати глава.
— Не мисля така. Той ме пита и за корабите ми, колко притежавам сега, колко съм притежавал преди десет години. Опита се да разбере, откъде съм взел парите, за да построя флотилията с която разполагам в момента. Не, той определено търси отговори. Просто ми се иска да знам какво се крие зад неговите въпроси. Единственото нещо, за което още не ме е питал, си ти.
— Е, това поне е нещо — каза тихо тя.
Той се загледа в нея и тя се почувства неудобно.
— Какво става, Бри? — попита тихо Медисън. — Има ли нещо, което не ми казваш?
През главата й преминаха една дузина различни мисли. Заслужаваше ли Мат да знае кой беше в действителност Никълъс, или тя дължеше на съпруга си по-голяма лоялност отколкото на стария си приятел и съдружник? Само защото Никълъс беше задал няколко въпроса, не означаваше, че той изпитва подозрения, а е просто любопитен. Все пак тя беше предупредена и може би щеше да бъде най-добре и за нея, и за Мат да каже на капитана какво знаеше.
Тя си пое дъх, за да се успокои.
— Може би е…
— Извинете, капитане, момиче. — Саймън им кимна отсечено. Намесата му я зарадва, защото така й се удаваше възможност да отложи за малко онова, което имаше да казва на Мат. Пък и той нямаше доверие на Никълъс, за да ги издаде неволно.
Мат се обърна към Саймън.
— Какво има?
— Ами, капитане — очите на едрия мъж заблестяха весело, — на кея има един млад господин, който казва, че групата му се е озовала в неприятна ситуация и не може да продължи пътуването си. Те са тръгнали за Египет и искат да пътуват с нас.
— Колко са? — попита мат.
— Младежът и две жени. Младата изглежда отчаяна, сякаш всеки момент ще се разплаче. По-възрастната изглежда доста развълнувана. Постоянно нарича затруднението им кръстоносен поход, изпълнен с приключения. — Саймън се разсмя. — Обзалагам се, че е много весела — има силен дух.
Мат се поколеба и морякът се възползва от колебанието му.
— И двете са хубавици, капитане.
Сабрина изстена мислено. По изражението на Мат си личеше, че последната забележка на Саймън беше привлякла вниманието му. Морякът нанесе последния си удар с умението на фехтувач, нанасящ удара на милосърдието.
— И казват, че са готови да платят двойна цена.
— Казваш, че са хубавици, а?
— Да, сър.
— Имаме ли празни каюти?
— Само една, която е подходяща за пътници, капитане. — Саймън гледаше невинно. — Мислех си, че можем да настаним младия господин при негово превъзходителство в празната каюта, а жените в капитанската.
— Я почакайте малко… — повиши раздразнено глас Сабрина.
— Това означава, че ще трябва да разделим младоженците. — По лицето на Мат се разля широка усмивка. — Добре, Саймън, качи ги на борда.
— Мат! — Сабрина го погледна с възможно най-обиденото си изражение.
— Бри, нали не искаш да обърнем гръб на хора в беда. — Той погледна към моряка. — Англичани ли са?
Саймън кимна.
— Да, капитане.
— И при това твои сънародници, Бри. — Той я погледна тъжно. — Не те смятах за толкова безчувствена, толкова… мисля, че егоистка е най-точната дума, нали, Саймън?
Сабрина местеше гневния си поглед от единия към другия. Сякаш това забавяне не беше достатъчно зло, а сега трябваше и да дели каютата си с две непознати жени, които без съмнение бяха туристи. Те сигурно бяха като онези почтени дами, на които се беше нагледала в Лондон. Жени, които никога нямаше да разберат защо беше предприела това пътешествие, а още по-малко, че пътуваше без слуги и носеше мъжки дрехи. А най-лошото беше, че нямаше да прекарва повече нощите си в прегръдките на Никълъс. При тази мисъл тя изпита огромно разочарование.
— Бри? — попита нежно Мат.
— Много добре. — Сабрина стисна зъби. — Колкото повече, толкова по-весело ще бъде.
Мат се ухили.
— Знаех, че ще видиш нещата от моята гледна точка. В крайна сметка, това е бизнес, а превозът на пътници е работа на този кораб.