Сабрина му обърна гръб с презрително изсумтяване и се загледа гневно в корабите в пристанището, сякаш те бяха виновни за лошото й настроение. Сабрина щеше да приеме това неудобство, но определено нямаше намерение да се преструва, че й беше приятно. И нямаше никакво желание да се среща с тези натрапнички, докато това не се окажеше абсолютно необходимо.
— Доведи ги на борда, Саймън — каза весело Мат. — А сега, Бри…
Тя се обърна рязко към него.
— Не смей да ми се оправдаваш, Матю Медисън. Прекрасно разбирам какво си намислил. Ти просто не можеш да понасяш да ме гледаш заедно с Никълъс и искаш да създаваш проблеми при всеки сгоден случай.
— Бих ли направил това с теб, Бри?
Тя го изгледа с изпепеляващ поглед.
— Да, и очевидно го правиш.
Гласовете на новите пътници привлякоха вниманието им. От това разстояние те не можеха да различат лицата им, но на Сабрина й се стори, че в поне две от фигурите забелязва нещо познато.
Те стъпиха на трапа и започнаха да се приближават. Сабрина видя лицето на една жена, която беше малко по-млада от нея, и се опита да си спомни откъде я познаваше. Зад нея вървеше млада блондинка…
Сабрина затаи дъх.
— Мътните да ме вземат!
Мат се ухили доволно.
— Саймън беше прав — те наистина са красиви.
Гласът на Сабрина прозвуча студено и твърдо.
— Дори не си помисляй за това. Мат. Това е дъщеря ми.
— Дъщеря ти ли? — възкликна изненадано той. — високата с тъмната коса е дъщеря ти?
— Не тя, идиот такъв. Русата ми е дъщеря. Как, в името на всичко свято…
— Ами другата? — Сабрина забеляза интереса в погледа му.
За миг Сабрина забрави за шока от появата на Белинда на палубата и й се прииска да се разсмее. Това щеше да бъде добър урок за Мат. Той си го заслужаваше.
Тя се ухили.
— Това, мой скъпи, стари приятелю, е Уин Харингтън. Сестрата на Никълъс.
— Сестра му? — На лицето на капитана се появи леко удивление. — Той дали я обича?
— О, предполагам, че повече, отколкото ти обичаш своята сестра. В крайна сметка, неговата съществува.
Мат остана да гледа приближаването на новите пътници. Сабрина видя как той стиска решително зъби и се ухили на себе си. Тя се бе срещала само веднъж с Уин Харингтън, но от всичко, което бе чувала за нея, сестрата на Никълъс се интересуваше повече от книгите, отколкото от мъжете. От друга страна, проявата на безразличие от страна на една жена беше най-сигурният начин да бъде привлечен един мъж като Мат. В най-лошия случай, това ново развитие на нещата можеше да й осигури едно доста интересно забавление.
— Майко? — Гласът на Белинда я извади от мислите й. Сабрина се овладя и се обърна с лице към дъщеря си. Белинда я гледаше с удивление, сякаш не можеше да повярва на очите си. — Майко!
Момичето пробяга няколкото крачки, които я деляха от майка й, и се хвърли в прегръдките на Сабрина.
— О, мамо, не знаех дали някога ще успеем да те намерим. Толкова се тревожех. Онзи лош мъж ни изхвърли от скапаната си лодка. А Ерик беше толкова ужасно болен. От мига, в който напуснахме Англия, всичко беше ужасно.
Сабрина се опитваше да постигне равновесие между загрижеността за дъщеря си и веселието, което бе предизвикало у нея драматичното избухване на Белинда. Тя обви ръце около разплаканата си дъщеря и погледна към умърлушения Ерик.
— За какво говори тя?
Той прочисти гърлото си.
— Ние имахме… ъъъ… определени затруднения.
— Затруднения — каза Белинда и вдигна глава от рамото на майка си. След това погледна обидено годеника си. — Струва ми се, че «затруднения» е твърде меко казано, Ерик. По-точната дума е катастрофа.
Ерик приличаше на човек, който се опитва безуспешно да се спаси от удавяне или от нещо по-лошо.
— Белинда, аз съм уверен…
— Ерик — прекъсна го Сабрина, — може би ще бъде най-добре да оставиш Белинда да обясни какви проблеми сте имали, както и какво търсите тук. Скъпа?
— Благодаря, мамо. Когато разбрах, че си тръгнала за Египет, реших, че трябва да те последваме. — Тя изгледа предпазливо майка си. — В твой интерес, разбира се.
Сабрина въздъхна тихо.
— Разбира се.
На лицето на Белинда се изписа облекчение.
— Както и да е, ние решихме да тръгнем след теб и лелята на Ерик се съгласи да ни бъде придружителка. — Белинда хвърли бърз поглед към Уин, която стоеше и разговаряше със Саймън и очевидно не беше забелязала избухването на момичето. — Уин се държи много дразнещо, мамо. Тя, изглежда, е прочела всички книги, които някога са били написани, и не се колебае да споделя знанията си и мненията, които си е изградила върху прочетеното. Тя дотолкова разстрои капитана, че той настоя да слезем от кораба му и буквално ни заряза тук. А когато тя не ни просвещава за нещо, пише в ужасния си дневник. Имам чувството, че записва всяко нещо, което върша или казвам. Това е изключително неприятно.