— Доколкото си спомням, майка ти не се възпротиви много на нападките ми.
— Мътните да ме вземат — изстена Сабрина. Белинда се задави. Ерик скочи напред и прегърна годеницата си.
— Татко, не би трябвало да й говориш такива неща. Тя е доста деликатна.
Никълъс се ухили шеговито.
— Съжалявам. Не знаех. Предположих, че е… ъъъ… издръжлива като майка си.
— Никълъс! — Сабрина го изгледа убийствено и той й отвърна с поглед, който показваше, че съвестта му е чиста. Поглед, който неминуемо я накара да се възмути. — Ерик е прав. Ти я подвеждаш да си мисли неща, които не са съвсем верни.
— О, мамо! — Лицето на Белинда се проясни. — Значи той не те е съсипал?
Сабрина стисна зъби. Никълъс представляваше истинска картина на невинността — ръце, скръстени зад гърба, приятна усмивка.
— О, той несъмнено ме съсипа.
Белинда извика ужасено и се олюля отново. Сабрина погледна гневно мъжа си.
— Той се ожени за мен.
— Оженил се! — Белинда се възстанови мигновено. — Ти си графиня Уайлдууд? — Тя се обърна с изпълнен с удивление поглед към графа. — И това те прави мой…
— Доведен баща. — С едно заучено движение Никълъс пристъпи напред, вдигна ръката й и я поднесе към устните си.
— Великолепно, татко — ухили се Ерик.
— Колко интересна изненада — едва успя да промълви Белинда. Тя отдръпна ръката си и изгледа укорително майка си. — Но, мамо, ти беше маркиза, а сега си само графиня…
— За бога, Белинда! — Сабрина се вбеси. Как беше възможно собствената й дъщеря да бъде такава снобка?
На лицето на момичето се изписа объркване.
— Но, мамо, аз просто казах какво мисля. — Тя погледна извинително Никълъс. — А истината е, че ти си заменила по-висока титла за по-ниска — обясни търпеливо момичето. — Тя беше маркиза…
— А сега е съпруга — прекъсна я графът с доволна усмивка. — Подозирам, че ако я попиташ, ще ти каже, че е доста доволна от… да речем — сделката си.
— Така ли е, майко? — попита тревожно Белинда. Сабрина погледна мъжа си и с изненада видя, че очите му повтарят въпроса на дъщеря й. Проклетникът все още не беше разбрал какви чувства изпитваше тя към него. Сърцето й заби по-учестено. Може би той наистина изпитваше нещо към нея.
Тя отговори на Белинда, без да свали очи от съпруга си.
— Да, скъпа, доволна съм. Много съм доволна.
В погледа му проблесна пламък и топлината му я накара да потръпне. Вече нямаше значение, че този мъж, който бе изговарял толкова много думи за любов пред толкова много жени, вероятно никога нямаше да ги изговори пред нея, влагайки по-различен смисъл в тях. Той просто не знаеше как да направи това. Но Сабрина подозираше, че дълбоко в себе си Никълъс таеше искрица за нея. Очите му й показваха това. И дори ако това не беше любовта, която тя желаеше, може би щеше да й бъде достатъчно.
— Никълъс! Знаех, че все някога ще те настигнем. — Уин се появи до тях с грейнало лице и целуна въздуха до бузата на брат си. — И при това в Италия. Колко вълнуващо! Вече преживяхме невероятни приключения и не мога да дочакам да ти разкажа…
Никълъс се разсмя.
— Мисля, че вече чухме доста та тези така наречени ваши приключения и ми се струва, че доколко са били невероятни, е въпрос на гледна точка.
— Така ли? — Уин сви замислено вежди над златните рамки на очилата си. — Не мога ла си представя как някой може да смята, че преживяванията ни досега не са прекрасни. Разбира се, горкият Ерик беше болен, а скъпата Белинда не се радваше на новите изживявания с ентусиазма, който човек очаква от момиче на нейната възраст. Въпреки това аз… — Уин забеляза Сабрина. — Лейди Уинфийлд, подозирам, че вие най-добре бихте разбрали привлекателността на приключенията.
— И защо мислиш така? — попита предпазливо Сабрина. Уин сви рамене.
— Но това е очевидно, скъпа. Първо, ти тръгваш на някакво неочаквано и доста загадъчно пътешествие към далечна страна. Второ, без предупреждение се омъжваш за мъж, когото едва познаваш…
— Вече си чула за това, така ли? — ухили се Никълъс. Уин кимна към Саймън.
— Този господин беше така любезен да ми каже. Трябва да призная, че бях удивена.
— Нали очакваше, че някой ден ще се оженя повторно? — Никълъс повдигна изненадано вежди.
Сестра му въздъхна.
— Надявах се, разбира се. Но не очаквах, че ще се ожениш… ами… за жена като нея.
— Извинете, че ви прекъсвам — вметна саркастично Сабрина, — но губя търпение, когато хората ме обсъждат, сякаш ме няма. И какво точно искаш да кажеш с това «жена като нея»?
— Скъпа, съвсем нямах намерение да те обидя. Напротив, аз ти се възхищавам. Вече споменах за очевидната ти склонност към приключения и неочаквани събития. Желанието ти да вземеш Никълъс за съпруг потвърждава, че разбираш смисъла на предизвикателството.