— Господи, Никълъс, липсваше ми. — Тя плъзна ръка в отвора на ризата му и прокара пръсти по гърдите му. Мускулите му се стегнаха под дланта й и той изстена тихо.
— Сабрина. — Никълъс я придърпа по-близо и дланите й се озоваха помежду им. Устата му се впи в нейната и устните й се разтвориха жадно в отговор. Тя протегна език, за да посрещне неговия. Ръцете й се обвиха около врата му и тя притисна тялото си плътно към неговото, търсейки отчаяно топлината му. Той размърда бедра и Сабрина усети настоятелния натиск на неговата мъжественост през пластовете дрехи, които ги разделяха.
Той отвори ризата й и освободи гърдите й. След това се наведе и започна да целува първо едната, а след това и другата. Тя се задъха от невероятните усещания, които изпитваше под допира му. Сабрина изгаряше от желание и искаше много, много повече.
— Никълъс… можем ли… тук… сега?
— Сабрина… как… да не можем? — Той започна да развързва връзките на кръста й. За негово щастие те се развързаха лесно и той плъзна ръка под панталоните й, надолу по корема към мястото между краката й. Пръстите му започнаха да галят нежните й гънки и Сабрина изстена и се задъха от възбуда.
— Дявол да го вземе, Били, капитанът повече няма да търпи това.
Гласовете се появиха изневиделица, почти до тях, и угасиха страстта им, сякаш ги бяха полели с кофа студена вода. Нямаше да бъде приятно да бъдат намерени как се сношават като разгонени животни.
Никълъс се опомни пръв и се опита да оправи дрехите на Сабрина. Тя можеше само да стои облегната на него, изтощена от незадоволената си нужда.
Моряците дори не ги погледнаха, докато преминаваха покрай тях, твърде вглъбени в разговора си за неодобрението на капитана заради някакъв дребен проблем.
Сабрина се усмихна леко и отмахна разрошената коса от лицето си.
— Страхувам се, че вече не съм резервираната дама, която избра за своя съпруга.
Той въздъхна раздразнено.
— Дявол да го вземе, Сабрина. Искам да бъда насаме с теб. Трябва да бъда насаме с теб.
— Струва ми се, че напоследък този кораб стана малко пренаселен.
— Ерик е в моята каюта и едва успява да се задържи в съзнание. Ти делиш своята каюта със сестра ми и дъщеря си. Само онзи проклетник Медисън си има собствена каюта и не я дели с никого.
— Той е капитанът… — Капитан, който Сабрина подозираше, че вече не прекарва сам нощите си. Миналата нощ тя бе забелязала как Уин се измъкна от каютата им, очевидно убедена, че всички са заспали. Сабрина бе забелязала завръщането и малко преди разсъмване. През целия ден Уин се беше разхождала по палубата с някаква тайнствена усмивка на лицето и отнесен поглед. Всеки път, когато Сабрина се доближеше до Мат, той беше груб и зает и не приличаше на себе си. Тя беше уверена, че между тези двамата се бе случило нещо и също толкова убедена, че ако дори само намекнеше за подозренията си на Никълъс, това щеше да има катастрофални последствия.
— Добре го познаваш, нали? — Неочакваният въпрос на Никълъс я изтръгна от мислите й.
— Какво?
— Медисън — каза нетърпеливо графът. — Колко добре го познаваш?
— Мат ли? Ами… — Тя подбираше думите си много внимателно. — Приятели сме отдавна. Въпреки че не съм го виждала от много години, все още имам много високо мнение за него. Нещо като…
— Знам, знам, нещо като проклет брат. Това вече съм го чувал. — Той смекчи тона си и очите му проблеснаха на лунната светлина. — Той те нарича Бри.
— Име от детството ми. Американците, изглежда, доста обичат да употребяват неофициални имена.
— Подхожда ти. — Той замълча за малко. — Но вие двамата сте имали някакъв общ бизнес, нали така? — Въпросът му беше подхвърлен с безразличие, сякаш отговорът нямаше никакво значение. Сабрина усети тревожна тръпка да преминава по гърба й, Никълъс търсеше нещо повече от обикновен отговор на привидно невинния си въпрос.
— О, хайде сега, Никълъс. Това беше толкова отдавна, че дори не си спомням всички подробности. Моят адвокат движеше голяма част от това предприятие вместо мен. — Лъжата излезе с такава лекота от устата й и прозвуча доста убедително. Още колко лъжи трябваше да изрече?
Той изглеждаше доволен от отговора й и кимна замислено.
— Докато сте били съдружници, някога питала ли си се дали той не се занимава с нещо незаконно? Случайно да е споменавал за контрабанда?
— Контрабанда? — Тя се насили да се разсмее безгрижно, въпреки че беше изпълнена с тревога. — Защо питаш?