Нил течеше лениво, сякаш, след като беше наблюдавал победите и пораженията на хората в продължение на хилядолетия, знаеше колко безсмислена беше бързината и колко неизбежен бе ходът на времето. Животът по бреговете на древната река продължаваше да тече така, както бе текъл в продължение на векове, дори хилядолетия. Бавното придвижване позволи на Уин да наблюдава онова, за което бе чела толкова много — удивително, макар и малко скучно, въведение в новия й, изпълнен с приключения живот. И всяка подробност биваше педантично записвана в дневника й.
Самият Кайро беше много повече от онова, което можеше да измисли въображението й. Градът се издигаше величествено над равнината, в която течеше реката като някакво невероятно видение, изтъкано от златна светлина и магия. Минарета се издигаха към небесата над вечната димна пелена, хвърляна от множеството готварски огньове в града.
Самият град бе кръстопът, на който се срещаха народите от половината свят. Кервани се отправяха за Кашмир, Дамаск, Тимбукту и стоките, които пренасяха, бяха кръвта на тържищата в Кайро, които бяха препълнени с безполезни, скъпи, или едновременно безполезни и скъпи стоки. Никълъс преведе спътниците си през улиците толкова бързо, че Уин едва успя да забележи калейдоскопа от екзотични гледки и звуци. Тя бе решена да проучи задълбочено този загадъчен град, преди да го напусне.
Трябваше да се настанят в европейския квартал. Не беше кой знае колко по-красив от повечето квартали, през които бяха минали, въпреки че изглеждаше по-добре поддържан. Освен това тук къщите имаха огромни дървени порти, които се заключваха по време на бунт или епидемия. Оказа се обаче, че нямаше свободни стаи и групата се отправи към Булак, главното пристанище на Кайро. Тук огромните летни дворци на богаташите с техните оазисни градини предлагаха хладни, зелени убежища от парещите лъчи на слънцето и задуха.
Никълъс бе успял да намери една вила, в която да се настанят. Те бяха преспали там миналата нощ и щяха да се отправят надолу по делтата на Нил веднага щом Ерик се върнеше с необходимите разрешителни, които бяха нужни в тази държава дори само за едно забиване на лопата в пясъка, независимо дали човек търсеше съвременно злато или полузабравени антики. Заради неразположението на момчето бе решено да се откажат от по-нататъшното пътуване по вода и да тръгнат по суша успоредно на реката. Сабрина и дъщеря й бяха заети в стаите си. Уин стоеше сама в градината и се наслаждаваше на тропическите растения и сянката.
Мат й беше разказал за намеренията на Сабрина и Уин се беше зарадвала, че първото й приключение щеше да отговори на всичките й мечти. Мат също отговаряше на мечтите й. Американецът беше същият като онези смели, груби герои, за които тя бе чела толкова много в книгите си. Дързък и доста опасен, капитанът подпалваше в душата й огньове с невероятна сила и непознати емоции. Дните им бяха изпълнени с тайни погледи, а нощите — със забранена страст и радостта от докосванията, вкуса им и проучването на душите им.
Тя несъмнено беше влюбена в Медисън. Как иначе можеше да си обясни защо сърцето й подскачаше само когато погледнеше към капитана? Все пак Уин нямаше да спечели нищо, ако му разкриеше чувствата си. Тя беше чела твърде много през годините и знаеше, че най-бързият начин да загуби един такъв герой, беше, като се разкрие пред него. Уин не смееше да се надява, че връзката им щеше да бъде дълготрайна. Той вече й беше казал, че няма да ги придружи в пустинята. Практичният й характер й подсказваше, че трябваше да приеме онова, което Медисън й предлагаше в момента, и да не мисли за бъдещето. Тя подозираше, че раздялата им щеше да бъде болезнена, но дори агонията беше твърде малка цена за великолепното чувство, което без съмнение беше любов.
Неговият аромат — на мъж, горещина и желание — я обгърна секунда преди да се отпусне в прегръдките му. Тя се облегна доволно срещу гърдите му и въздъхна.
Той зашепна в ухото й.
— Знаеш, че не е необходимо да ходим с тях. Можем да останем в Кайро. Само ние двамата. Това е много вълнуващ град, Уин. Място, което е най-подходящо за твоите приключения.
Тя се разсмя и се обърна, за да го погледне в лицето. Сините му очи блестяха на слънчевата светлина и стомахът й потръпна, когато тя забеляза нуждата, изписана в тях.
— Не бих се отказал от това пътуване дори за един толкова великолепен град, капитане. Търсене на изгубено съкровище сред египетските пирамиди? Това е възможност, която никога вече няма да ми се удаде.